В последните години, с развитието на науката, все повече полезни за нас организми биват генно инженирани. Хранителни продукти като хляба са изцяло произвеждани от генно инженирани източници, а плодове като динята нямат почти нищо общо с дивите си предшественици.
Ще започна с оспорването на често срещания мит, че генно модифицираната храна е вредна за човека. Това просто не е така. Добре инженираният биологичен продукт би имал множество по-добри характеристики от „натуралния“ си роднина, като няма почти никакви минуси.
Най-честият компромис, който правим, като модифицираме храна е с вкуса. Например, генно модифицираните домати често са по-безвкусни, тъй като са така направени, че да събират повече вода и да станат по-големи, което „разрежда“ вкуса им.
Ние, хората, модифицираме организмите, които използваме открай време. Например, ако имате нива с картофи, вие ще засадите най-големите екземпляри, а ще изядете по-малките. По този начин вие неусетно правите изкуствен подбор, който с времето прави картофите по-големи.
Подобно нещо се е случило и с най-добрия приятел на човека – кучето. Вероятно в миналото някои вълци са започнали да живеят по-близо до хората, за да се възползват от оставяните остатъци от храна. По-свирепите от тях са били убивани, а пък по-приятелски настроените били възнаграждавани за добрата им работа, като защитници на селището. Постепенно двата вида вълци са започнали да живеят разделени и да се обособяват със случайни мутации.
Тези процеси са бавни и нереалистични за изпълнение в рамките на един човешки живот. По тази причина, след развитието на генетиката хората сме станали много добри в забързването на този процес чрез множество методи, един от които е форма на насочена мутация или промяна на специфични гени в дадения организъм.
Както виждате, самото подобрение на организмите е съществувало от край време, просто в момента сме по-добри в това.
Друг довод, който мога да дам в защита на генното инженерство е, че всяко ДНК, което погълнем се разпада до съставните му части, преди да бъде абсорбирано от клетките на червата ни. Това премахва всякаква „информация“, която то може да съдържа, тъй като единствената информация в него е подредбата на тези съставни части (нуклеотиди).
Дори ДНК-то в нашата храна да идва от плъхове, ние няма да разберем разликата, тъй като то е безвкусно и безцветно.
След като ДНК не е опасно при поглъщане, защо много хора вярват, че генно модифицираната храна е отрова? Това е, защото въпреки, че самата информация в ДНК не е отровна, тя може да кодира нещо, което е. Например, ако има протеин, за който знаем, че е вреден за човека при поглъщане, можем да накараме някое растение, което ползваме за храна да го произвежда и по този начин да навредим на хранещия се.
Разбира се за мен тази идея, че някой би използвал генното инженерство за да ни вреди е малко конспиративна и изисква твърде много проучване, за да се използва правилно.
Например, ако инженираме отровен домат, няма как да сме сигурни, че в даден момент няма да го изядем, точно за това мисля, че е малко вероятно, общодостъпната генно модифицирана храна да е вредна.
Както с много други сфери на науката, като например ядрената енергетика, генното инженерство ни дава само инструментите. От нас зависи дали ще ги използваме за добро или лошо.
