До два милиона квадратни метра покривна площ биха могли да се използват за отглеждане на растения само в Берлин. Но инвестиционните разходи все още са относително високи.
Големите градове предлагат милиони квадратни метри неизползвано покривно пространство. Защо не се превърнат в градини? Потенциалът изглежда огромен, но „градското земеделие“ е все още в зародиш.
Салата от покрива на супермаркета или домати от фасадата на многоетажна сграда? Това, което звучи като измислица, вече е реалност в някои градове, макар и в малък мащаб. Градското земеделие не е нова концепция.
Отглеждането на плодове и зеленчуци може да изпита бум през следващите десетилетия. В крайна сметка човешкото население нараства бързо и все повече се заселва в градовете. Повече от половината от това население вече живее в градове, а до средата на века се очаква около 66% от световно население от 9,7 милиарда да живеят в градове.
Повече храна също означава съответно по-голямо търсене на земеделска земя, но 42% от глобалната земна площ вече се употребява по този начин.
Друг проблем е транспортът. Според института „Фраунхофер“ около 12% от селскостопанските емисии се дължат само на него.
На Световната среща по биологичното разнообразие се обсъждат нови мерки за спиране на спада му, включително концепцията за плащания за екологични услуги, която в момента се обсъжда често във Франция и Европа.
Интересното е, че се очертава нова тенденция. Самодостатъчността процъфтява в града, особено по време на криза.
Идеята никак не е нова. Например, по време на Втората световна война, британското правителство стартира кампанията „Копай за победа“. В резултат на това до 50% от плодовете и зеленчуците са били произведени от населението в собствените им градини.
Освен частното отглеждане обаче, едва ли има места, където земеделието да се осъществява в по-голям мащаб в градовете.
„Всяка сутрин се питам защо много повече градове не инвестират в това“, казва Йорг Финкбайнер, архитект и съосновател на берлинската мрежа „Dachfarm.“ Консорциумът се състои от градинари, агроучени и архитекти, които заедно планират оранжерии за отглеждане култури в града.
Финкбайнер обаче смята, че това не може да се случи с градското земеделие, тъй като повечето сгради не са статично подходящи за него: „Ако поставите култури във вани на покрива и ги напоите, можете бързо да постигнете 300 килограма на квадратен метър. Повечето сгради не могат да поддържат това“.
Следователно Dachfarm разчита на покривни конструкции, които са възможно най-леки и са изградени върху съществуващите сгради. Растенията се отглеждат или в субстрати като пемза, лава или компост, тъй като те са много по-леки от почвата. Другият вариант е да се използват хидропонни системи, където захранването с хранителни вещества се осигурява директно чрез хранителен разтвор.
Стъклените градини са проектирани да работят възможно най-ефективно, като използват допълнителната топлина от сградата, събират дъждовна вода или рециклирана сива вода от домакинствата. Малко като оранжерия на покрива.
За мен лично тази идея е много приятна не само за околната среда, но и за жителите от града, тъй като ще предоставя зеленчуци, а пък и ще изглежда много по-добре от сивия бетон.
***
сн. dachfarmberlin.com
