Намалената ставка за ДДС е подходящо лекарство, което се прилага на грешния пациент…
Корона-кризата тежко удари туристическия бранш и в опит да помогне българският премиер Бойко Борисов извади от специалния си сандък една вълшебна кърпичка – той настоя за намаляване на ДДС за ресторантското хранене и баровете от 20 на 9 процента. Но дали неговият „специален сандък“ не е всъщност кутия на Пандора? Независимо дали подготвяната мярка ще проработи, Борисов отправи сигнал, който може да има сериозни политически и макроикономически последици.
Да си припомним първо как работи ДДС. Това е данък, който се плаща от крайния клиент, а търговецът, осъществил продажбата, просто го внася в хазната. Няма механизъм, който да задължи търговеца да намали цените, след като данъкът му е бил намален. Да, той може да го направи – но може и да не го направи. А тогава по-ниският ДДС само ще увеличи печалбите на собствениците на ресторанти и барове. Затова бившият министър на финансите Симеон Дянков нарече идеята на Борисов „мярка за подпомагане на богатите“.
Но има и друг проблемен момент: регистрираните по ДДС предприятия едновременно плащат данък – и държавата им възстановява ДДС за производствените разходи, които са направили. Заведенията ще внасят в хазната 9 процента ДДС, а ще си приспадат 20 процента от направените разходи. В българските реалности може да си представим какво приспадане ще падне: не само за доставка на маруля и ракия, но и за реклама, професионално почистване, пазарни изследвания, горива, транспортни услуги, външни мениджърски услуги, музикални уредби, печатни материали и т.н.
Така, благодарение на този „данъчен арбитраж“, изведнъж може да се окаже, че ресторантьорският сектор в България рязко ще увеличи разходите си – и ще намали още повече официалните си печалби, които и без друго са смешни. Този риск е съвсем реален – неслучайно Борисов постави като условие за данъчния си подарък браншът да се „изсветли“. Разбира се, тези неща не стават по поръчка, било то и от страна на Бойко Борисов.
Все пак, колко ще струва на държавата предложената от министър-председателя мярка? Бизнесът, свързан със сервиране на храни и напитки според сателитните сметки за туризма на НСИ през 2017 г. е бил 2.66 млрд. лв. В това число попадат разходите както на чужденците у нас, така и на българите. Да приемем, че през 2020 г. този бизнес се свие с 15 процента. При досегашния ДДС от 20 процента, заведенията би следвало да внесат в хазната 377 млн. лв. ДДС. Но с намаляването на ставката на 9 процента, сумата ще е 187 млн. лв.
Грубо, Борисов е на път да разпореди 200 милиона лева по-малко приходи в хазната – без да говорим за ефектите от споменатата „врътка“ с възстановяването на разходите. Но най-неприятното от всичко е, че тези пари няма да влязат в икономиката, а ще кристализират като печалба на агресивни групи от много богати предприемачи.
Отдавна макроикономическата теория е доказала, че ако заради данъчни политики в джобовете на богатите попаднат повече пари, те просто ще ги спестят – и икономическият стимул ще е слаб или нулев. Дай същите пари, под някаква разумна форма, в ръцете на по-скромните и средните граждани, и ефектът многократно ще се мултиплицира.
И така, докато Борисов подарява на собствениците на заведения 200 млн. лв. – и лишава хазната от същата тази сума, той далеч не осигурява стимул за икономиката в размер на 200 млн. лв.
Най-вече, важен инструмент, който може да подобри положението на хората, се прахосва на вятъра. Какво по-перфидно оправдание защо не се въвежда намалена ставка за ДДС в интерес на широките маси, от благовидното „Не може за всички, вече го дадохме на заведенията“.
Защото трябва да се знае, че от всички държави в Европейския съюз, единствено България не прилага намалени ставки за ДДС за стоки от първа необходимост. Въпросът неведнъж е поставян на вниманието на управляващите – в статии, интервюта, сравнителни графики, подписки и т.н. Отговорите, винаги отрицателни, не блестят с оригиналност: (1) ако дадем на едните, и други ще си поискат и къде ще му излезе края; (2) данъчната администрация няма капацитет; (3) правят се подвеждащи заявления, че данъчното облагане в България било най-лекото в ЕС и нямало накъде да се облекчава повече.
На практика, по-ниските преки данъци в България (за физическите лица, но още повече за корпорациите) се компенсират с невидими косвени данъци, стоварващи данъчната тежест върху малкия човек. Косвените данъци формират над 50 процента от бюджетните приходи в България, при около 30 процента средно за ЕС. Смело може да се каже, че българската данъчна система не е от европейски тип.
На този фон, намалените ставки за ДДС действително са пътят, по който трябва да се върви, ако страната ни вижда бъдещето си в Европа и в еврозоната. Но какво виждаме? В условията на безпрецедентна криза, с опашки, виещи се пред офисите на НОИ, правителството отказва да помогне на населението с по-нисък ДДС за стоки от първа необходимост, а дава запечатан плик с поне 200 млн. лв. на най-сенчестия сектор.
Колко типично.
Разбира се, валиден е въпросът защо да очакваме по-достъпни храни и лекарства, след като ДДС за тях се понижи: няма ли и при тях реален риск по-ниският данък да не се превърне в полза за крайния клиент?
Отговорът е отрицателен: рискът е много по-малък, защото това са пазари на потребителя – силно конкурентни и с висока ценова еластичност. За хляба и млякото, за зеленчуците и пилешкото, а дори и за основни лекарства и антибиотици, търговците бързо ще се възползват от конкурентното предимство на по-ниската цена. При заведенията, да се мисли за нещо подобно е, меко казано, наивно.
Изредените аргументи не са всичко, което може да се каже против налаганата от премиера „ДДС реформа за баровци“. Самите управляващи и техните партньори са наясно, че са уязвими. Затова се опитват да разкрасят противоречивата мярка, като закрепват „бебета и книги“ към заведенията, тоест по-ниската ДДС ставка да важи също и за стоките за деца до 3 години и за книгите.
Ако цената на това да се помогне на издателската дейност в България е обществото да се съгласи с неоправдан подарък за ресторантьорите – последното би могло все някак да се преглътне. Но и тук има болни въпроси: какво е книга? По-ниският ДДС ще важи ли също и за вестници и списания? А за интернет сайтове?
През последните години, всяко решение у нас е предпоследно и нищо чудно ДДС идеите на Борисов да се изпарят, или да претърпят метаморфози. Но неговият първи анонс все пак разкри, че представителите на туристическия сектор в страната „тежат“ доста повече, отколкото е относителният им дял в БВП. Неслучайно Борисов определи решението си като „политическо“.
Още по-важно е, че управляващите най-сетне признаха, че Земята е кръгла и на този свят съществуват и намалени ставки за ДДС. Разстоянието оттук до прилагането на европейския принцип, че данъкът за насъщните стоки трябва да е по-нисък, е само една осъзнала интересите си общественост.
