Да обложим много богатите? Европейските държави го правеха в продължение на дълго време… преди да се откажат. Тези данъци бяха зле замислени и лесно се заобикаляха. Светът се промени, от неправителствените организации до милиардерите, всички призовават за по-големи данъци. Вече започваме да разбираме колко това би могло да ни донесе. Преди всичко това, е необходима стъпка към бъдещи данъчни реформи. Добре е, че дебатът започва на световно ниво, изтъкват от alternatives-economiques.fr, представяйки интервюто си с Габриел Зюкман, икономист, хоноруван професор в университета в Бъркли…
Много европейски страни имаха данък богатство. Защо той беше премахнат почти навсякъде?
Данъците върху богатството бяха премахнати, защото функционираха много зле. На практика те не засягаха най-големите богатства! Примерът на Франция е показателен от тази гледна точка: милиардерите не плащаха солидарния данък върху богатството поради това, че производствените активи бяха освободени и че беше въведен таван върху облагаемата сума. Такъв тип проблеми се наблюдават навсякъде в Европа. Поради намалената си данъчна основа, тези данъци приличаха на нещо като суперданък върху недвижимата собственост; те засегнаха богатите в по-голяма степен, отколкото свръхбогатите, което силно накърни тяхната легитимност.
Вторият голям проблем беше, че европейците не направиха нищо за борба с данъчната конкуренция. Човек може да избегне плащането на данъци, като се премести в страни, където данъчните ставки са по-малки. Именно под натиска на тази данъчна конкуренция различните държави една след друга се отказаха от данъка върху богатството.
И накрая, третият проблем е голямата безпомощност в борбата срещу укриването на данъци и срещу данъчните измами, по-специално укриването на активи в страни данъчни убежища.
Промени ли се ситуацията днес?
Частично да. Преди всичко можем да извлечем поука от миналия опит. Има два начина да го анализираме. Можем да приемем, че това което се случи в последните години показа, че не можем да обложим ефективно богатствата и трябва да изоставим идеята. Аз предпочитам един по-конструктивен подход, състоящ се от идентифициране на истинските проблеми, които възникнаха и да търсим начини за тяхното разрешаване.
Дори и да е далеч от съвършенното, автоматичният обмен на банкова информация, въведен от 2018 г., позволява да се ограничи укриването на богатство. По отношение на данъчната конкуренция съществува едно просто решение: можем да кажем, че човек, който е живял дълго време във Франция и е натрупал богатството си там и реши да напусне страната, ще трябва да продължи и след заминаването си да плаща данъци там в продължение на още няколко години, пет или десет например.
Това е още по-лесно, защото, с обмена на данни, данъчните администрации вече разполагат с информация, която им позволява да определят доходите и активите на неживеещите в страната.
И накрая, неуспехите от миналото показват, че разпоредбите за таван на облагаемата сума и за освобождаване от облагане на производствените активи трябва да бъдат премахнати. Съвременният данък върху богатството трябва да се основава на пазарната стойност на това, което притежавате минус дълговете, без да се правят изключения или да се оставят възможности за данъчни вратички.
По какъв начин един данък върху богатството на европейско равнище би бил нещо добро?
Наличните проучвания в няколко европейски страни показват, че имаме проблем с данъчната регресивност на горните стъпала на стълбицата на богатството. Това означава, че много от богатите плащат относително по-малко данъци от средната класа. За много богатите, е лесно да структурират активите си по такъв начин, че да генерират малко или никакви облагаеми доходи. Данъкът върху доходите, който представлява крайъгълният камък на прогресивното данъчно облагане, не успява да обложи правилно най-големите богатства.
Поради тази причина в една идеална данъчна система има прогресивен данък върху доходите, данък върху наследството и, като трети стълб – данък върху много големите богатства, който да компенсира недостатъците в данъка върху дохода. Тези недостатъци се дължат на факта, че самото понятие за доход при най-големите активи не е много добре дефинирано, докато понятието за богатство е значително по-добре. Следователно се нуждаем от европейски данък върху богатството, за да постигнтем по-голяма равнопоставеност и данъчна справедливост.
Прогресивното данъчно облагане работи най-добре, ако се прилага на федерално ниво, просто защото по този начин ограничава възможностите за данъчна конкуренция. Освен това Европа се нуждае от собствени ресурси, за да инвестира, например в екологичния преход, и е нормално да започнем с тези, които днес се облагат с по-малко данъци, в случая много богатите.
Разполагаме ли с оценки колко това би могло да донесе?
Това зависи очевидно от данъчните прагове, използваните данъчни ставки и т.н. В Глобалния доклад за укриването на данъци, публикуван в края на миналата година, се опитахме да пресметнем какво може да донесе минимален данък от 2% само за 500-те европейски милиардери и стигнахме до около 40 милиарда евро. Можем да помислим за намаляване на прага, например до няколко десетки или стотици милиона евро. В този случай допълнителните данъчни приходи лесно биха достигнали 1% от БВП.
Всъщност има доста оценки, които се доближават до приходи от около 1% от БВП, които обаче са тдвърде недостатъчни за финансиране на екологичния преход и социалната справедливост…
Данъкът върху богатството със сигурност няма да реши всички проблеми. Но е необходим, защото е трудно да се реформира данъчната система, докато всички не са убедени, че най-богатите плащат справедлив дял. Това е предпоставка за други реформи, предназначени да подобрят прогресивността на подоходния данък, правилно облагане на доходите от капитал и т.н. И освен това, 1% от БВП не е толкова пренебрежимо малко! Особено когато се налага на данъкоплатци, които не са достатъчно обложени.
Как ще реагират богатите на един такъв данък?
За тези, които биха искали да напуснат, от една страна, вече можем по-добре да следим тяхното богатство, а от друга страна, трябва да ги облагаме с данъци след тяхното заминаване, както споменах по-рано. Ако има слаб данъчен контрол, който разчита само на данъчната декларация, декларираното ще бъде значително по-малко. Но ако данъчните администрации разчитат на информация, предоставена им от финансовите институции, за да изпратят предварително попълнена декларация, това ограничава укриването на данъци.
Съществува ли опасност от намаляване на инвестициите?
Ако ги обложите с 99%, може би! Но ако говорим, както се споменава днес, за ставки от около 2 до 4% годишно, наличните проучвания не показват, че това фундаментално ще промени потоците на спестяванията макроикономическите инвестиции.
Обсъждането на тази тема набира скорост в САЩ, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) работи по нея… Можем ли да кажем, че е открехната вратата за реализиране на някои възможности?
Да, вярвам в това. Темата дори вече е част от тревогите на Г-20 при сегашното председателство на Бразилия, която иска да превърне минималното данъчно облагане на много богатите в централна тема. През февруари бях поканен да представя пред министрите на финансите на Г-20 кратко експозе за необходимостта и осъществимостта на данък от такъв тип. Джо Байдън иска да превърне темата в крайъгълен камък на икономическия дебат на предизборната си кампания. След това, което се направи по отношение на бизнеса, това е логичната стъпка.
