Борбата за власт у нас вече почти два месеца става все по-интензивна. Всеки такъв момент носи със себе си едни романтични представи, как евентуално новите лица в политика ни ще започнат да променят всичко към по-добро.
Това разбира се е хубаво – без надежда и перспектива човек трудно се мотивира да направи каквото и да е. Само че след месец, два или пет, когато новите седнат във властовите кресла на старите, съм сигурен, че реалните проблеми ще си останат същите.
Един такъв въпрос – незаслужено пренебрегван от важните теми на деня – е свързан с бъдещето на сградите панелно строителство у нас. Да, същите тези сиви и грозни стоманобетонни плочи, заварени една за друга, в които живеят огромна част от българите.
По общодостъпни данни броят на жилищата в тези сгради е около 720 хил., в които обитават близо 3 млн. души. През 2011 г. общинският съветник в София Атанас Черешаров заяви, че животът на панелните блокове е едва ли не още 10 години, ако не се санират.
Малко след това започна и правителствената програма за саниране на такива сгради, която включва и жилища монолитно (тухлено) и ЕПК строителство. Тя обаче обхвана около 1600 сгради към този момент. Само панелните сгради обаче се предполага, че са 20 хил. или успели да се спасят от „срутване“ са по-малко от 8%, ако броим и другите типове сгради върху които щедро бе налепен стиропор.
Десет години от онова общинарско заклинание минаха, а досега нито една сграда едропанелно строителство не се е срутила. Важно е да се подчертае, че първите такива сгради, построени в столичните квартали „Толстой“ и „Илинден“ са на повече от 60 години, а най новите на около 25-30 г. Затова, да се поставя под общ знаменател остатъчният експлоатационен срок на панелките най-малкото не е правилно от строителна гледна точка, защото и самата технология на сградите се е развивала в този период.
В кв. „Толстой“ всички стари панелни сгради стоят стабилно, с изключение на един блок, който поради грешки в проектирането пропада заради наличието на подпочвени води. Данни за други такива сгради липсват, макар да има доста изоставени, поради естествената динамика на населението в България.
Факт е обаче, че темата за съдбата на сградите, в които живеят голямата част от българите стои като Кутия на Пандора, която никой досега не иска да отвори. От тази кутия обаче ще излязат важни въпроси – колко наистина е животът на тези сгради, какво трябва да се направи той да бъде удължен, възможно ли е това изобщо?
Друг важен въпрос пред тези жилища е несправедливо ниското финансиране, което получават при кандидатстване за ипотечен кредит. Масово у нас банките дават не повече от 70% от оценката на тези имоти. Има и такива, при които процентът е дори 60, което рязко контрастира с даваните преди корона-кризата почти 100% при покупка на жилище „ново строителство“.
Проучване на агенцията за недвижими имот ImmoPro и Списание Икономика показа, че в страните от Централна Европа като Чехия и Полша няма разлика, когато става въпрос за финансиране на старо и ново строителство, независимо от технологията.
В Полша например банките към момента осигуряват около 80% от стойността на имота, без да дискриминират типа сграда. Там работят по-голяма част от банките, които тук не са толкова щедри при финансиране на панелни апартаменти. Защо там да може, а тук не, е въпрос, на който ще търсим отговори в следващи материали, относно бъдещето на сглобяемите стоманобетонни сгради.
В изясняване на ситуацията трябва да участват и специалисти от най-различни области -градоустройство, строителство, енергийна ефективност и др.
Един от основните проблеми, произтичащи от очевидната дискриминация на панелните жилища е, че това допълнително подбива тяхната стойност. Много млади семейства, които са основните участници на пазара, трудно могат да си позволят по-големия процент на самоучастие, което ги тласка към покупката на жилища „ново строителство“, които често не са толкова функционално добре разпределени, колкото „панелните кутийки“.
Този процес от своя страна ще продължи да превръща панелните комплекси в гета, като от това ще губят и инвеститорите на нови кооперации в тези квартали.
В следващи публикации по темата ще търсим отговори на поставените тук въпроси, както и някои решения, които могат да бъдат в полза за хората, притежаващи и живеещи в най-масовите жилища у нас.
