Ще ви разкажа история за мистерия и убийства. Това е не само една човешка драма, но и най-известният проблем – свързан с теорията на игрите – който е създаван някога.
Обаждат ви се от гарата. Има убийство. Когато пристигате на местопрестъплението, то е чисто, без отпечатъци, без оръжия, без следи. Време е да приберем обичайните заподозрени и да видим кой от тях ще говори.
Били са Ана Маккензи и Боб „Ножът“ Стефано. Това е неоспоримо. Всички го знаят, но никой не притежава нужните доказателства, за да закрием случая.
Така че е време да разпитаме заподозрените и да видим дали можем да накараме някой от тях да издаде другия.
Ана и Боб – или нашите файлове – са в две отделни килии. Детективите ги притискат – и двамата имат стари заповеди за арест за по-леки престъпления, така че лесно ще получат по една година в пандиза, но ченгетата не искат това. Те се нуждаят от истинска присъда и предлагат една и съща сделка на двамата заподозрени:
Онзи, който се обърне срещу авера си и го издаде, си тръгва без затвор и старите му провинения се замитат под килима. Но ако Ана и Боб се издадат взаимно и двамата отиват на топло за по 10 годинки. Те нямат начин да общуват помежду си и излиза, че има само един рационален ход за действие. Причината, поради която той не е добър става ясна от следната решетка, която се нарича „Дилемата на затворника“.
От таблицата се вижда, че всеки един играч печели от това да издаде другия, ако не по-малко години, то поне не оставя другия с повече. Например Ана не издава Боб и Боб не издава Ана. Това води до печалба за всеки играч от 1 година, което в случая си е загуба.
Ако Боб смени стратегията си и издаде Ана, печалбата му става 0, а Ана печели 10. Същото се случва и ако разменим ролите на играчите.
Ако и двамата се издадат, печалбата на всеки става 10. Интересното е, че въпреки че и двамата ще спечелят, ако не се издадат, всеки един от тях печели повече, или също толкова, ако издаде другият. При това положение възниква така нареченото „Равновесие по Неш“. То се представя като избор от стратегии за двамата играчи, при които нито един от тях не печели повече, ако смени стратегията си, в нашия случай – да се издадат. Но ние като странични наблюдатели виждаме, че това не е най-добрият изход от ситуацията.
Теорията на игрите е приложима в много сфери на съвременното общество като икономиката например, но аз ще се фокусирам върху друг проблем.
Глобалното затопляне
То може да бъде разгледано като игра, в която участва всяка държава по света, а стратегиите са да се инвестира в по-скъпи възобновяеми източници или евтин петрол.
Както се вижда, всяка една държава поотделно няма смисъл да инвестира пари във възобновяеми източници, ако останалите използват петрол, тъй като това няма да забави глобалното затопляне (една държава няма да промени много, ако останалите не направят нищо) и инвестицията ще отслаби икономиката ѝ. Много по-добре и тя да използва петрол, така поне няма да плаща допълнително.
Тук трябва всички ние, които виждаме, че това не е правилното решение, въпреки, че е „равновесие по Неш“ и всяка държава няма да спечели повече, сама по себе си, ако промени стратегията си, да се застъпим за тази стратегия, която ще е добра за всички нас.
Да се кооперираме в борбата с тази нова, антропогенна заплаха.
