„Ново двайсе“, биха възкликнали енергийните експерти от махалата след живото включване на премиера Борисов от поляната край Козлодуй.
„Старо двайсе“, поправям ги аз. VII реактор на АЕЦ „Козлодуй“ е много стара дъвка, разпечатана още през 2012 година и здраво задъвкана от кабинета Орешарски. Ще им припомня и акционерното споразумение с американската „Уестингхаус“, сключено от правителството на БСП и ДПС и катастрофирало година по-късно при „Борисов II“.
А пък ако вземем предвид и споменаването на „нова мощност при Козлодуй“ като контрапункт всеки път, като се заговори за Белене, дъвката се оказва още по-захабена.
В случая обаче, ако се поразмислим, ще установим, че днешното ядрено изригване на премиера не е чак толкова неочаквано. Общо взето той преповтори казаното преди седмица от посетилия България зам. държавен секретар на САЩ Франсис Фанън.
Покрай конфузния за нас негов коментар, че за Вашингтон „Балкански поток“ си е „Турски поток“, независимо ние как му казваме, Фанън (ей така между другото) посъветва правителството да спре да се занимава с остарелите технологии по изграждането на втората ни АЕЦ „Белене“ и препоръча да се обърне внимание на действащата централа в „Козлодуй“, като похвали малките модулни реактори. Ехото на това изказване чухме днес под дъжда на поляната, с добавката, че те са вариант за след 7 години, защото още не били лицензирани от ЕС.
Но дали само интервенцията на Фанън е причина за новата тема в дневния ред на премиера ни. Едва ли.
Преди няколко дена световните медии цитираха агенция Ройтерс за голямо междуправителствено споразумение на Румъния със САЩ, с което северните ни съседи уреждат финансиране и изграждане на два нови блока на АЕЦ „Черна вода“. Ситуация деликатна, тъй като румънците хем ни правят показно, хем ни повеждат с няколко обиколки и то на фона на внушителните ядрени планове на България, събиращите прах (вярно, добре покрити и защитавани за момента) два реактора до „гьола“ Белене, търговете, разговорите, потенциалните инвеститори и прочие.
Този румънски финт в нашето си наказателно поле едва ли се е понравил на министър-председателя ни и това също може да обясни донякъде фейсбук включването му от брега на Дунава.
Естествено, конкретиката ни бе спестена, вероятно защото не съществува. Чухме няколко ключови думи – „VII реактор“, „американска технология“ (неидентифицирана), „малки модулни централи“ и това е.
Проект, инвеститор, прогнози за срокове и прочие въпроси явно са оставени за по-натам във времето. Или… за никога. Защо е това подозрение ли? По две причини.
Първо, свидетели сме на силно некомфортните за Борисов и околните му последни няколко месеца. Става ясно, че монолозите от джипката и голямото харчене на пари нямат кой знае какъв ефект. Допускат се имиджови грешки, като дори добрата новина от Moody’s отиде „по дяволите“, вкарана в контекста на сценката с горския пън.
Борисов е майстор на асиметричните действия, с които е успявал да потуши избухващите политически пожари през годините. Така че имаме основание да приемем и „VII реактор на Козлодуй“ като заек, който трябва да отвлече вниманието на лаещата глутница.
И тук се появява едно дежавю. Преди много години – на 6 април 2002 година, премиерът Симеон Сакскобургготски успя да изненада всички, обявявайки решението НДСВ да реанимира проекта АЕЦ „Белене“. Към тази дата се бяха понатрупали някои неудобни политически въпроси, които мигом бяха забравени от опоненти и медии, прехласнати от мантрата „Белене“.
Естествено, на практика нищо не се случи, само дето известно време беленчани бяха заети да правят планове къде ще инвестират парите си, спечелени от продажбите на очакваната да поскъпне земя.
Няма как да знаем дали премиерът Борисов помни ходовете на своя ментор и използва триковете му за отвличане на вниманието. Ясно е обаче, че енергийната тема е колкото деликатна, толкова и важна за общественото развитие и посоката, която ще поеме страната ни. „Зелената сделка“ чука на вратата, въглеродните емисии поскъпват, наближава моментът, в който въглищата ще присъстват само в учебниците по стопанска история.
Банално е, но са необходими действия и то просветени, отговорни, с широк хоризонт на планиране. Който в никакъв случай не е март месец 2021-ва.
