Европейската централна банка все още се нуждае от още няколко увеличения на лихвените проценти, за да овладее инфлацията и не е сигурно, че лихвите могат да достигнат своя връх това лято, заявява президентът на Бундесбанк Йоахим Нагел, цитиран от Ройтерс.
Той коментира това, въпреки че ЕЦБ през последната година повиши лихвените проценти с най-бързите темпове в историята си, след като инфлацията достигна двуцифрена територия миналата есен. Много политици твърдят, че затягането на паричната политика е в последната си фаза, като крайната лихва вече се вижда.
Ройтерс изтъква, че коментарите на Нагел са сред най-яростните в 26-членния Управителен съвет и хвърлят съмнение върху пазарните залагания, че депозитната лихва ще достигне връх от 3,75% през юли, преди да падне през следващата година.
Повишаването на лихвените проценти на 15 юни се счита за решено, а и са много мненията, че вероятно ще има и движение нагоре през юли, но малцина се осмеляват да прогнозират перспективите след лятната ваканция.
Проблемът е, че основната инфлация изглежда упорито висока, подхранвана от бързия растеж на заплатите и силното търсене на услуги, което предполага, че връщането ръста на цените до 2% до 2025 г. може да бъде трудно.
Въпреки че основната инфлация, която филтрира нестабилните цени на храните и горивата, спадна повече от очакваното през май, Нагел не вижда това като значителна промяна.
„Основният натиск върху цените също е твърде висок и засега показва малко признаци за отслабване“, коментира той. След като лихвените проценти достигнат своя връх, те ще трябва да останат стабилни, докато стане „извън съмнение“, че ръстът на цените ще спадне до целта на ЕЦБ от 2% в „близко бъдеще“, изтъква Нагел.
По отношение на растежа в Германия, най-голямата икономика в еврозоната, Йоахим Нагел отбелязва, че е предпазлив оптимист, въпреки рецесията в началото на годината. Но няколко проблема все още заплашват конкурентоспособността на Германия и изискват внимание, заявява още президентът на Бундесбанк.
Големият глобален отпечатък на огромния индустриален сектор на Германия го държи изложен на търговско напрежение, докато високите разходи за енергия и свиващият се вътрешен пазар на труда отслабват перспективите, анализира Нагел.
По думите му има икономически смисъл фирмите да обновят веригите си за доставки, включително поради политически риск, но правителствените ограничения върху търговията обикновено намаляват нивата на просперитет, така че подобни действия трябва да бъдат запазени за изключителни обстоятелства.
Германия също трябва да увеличи своята работна сила, но по-силното участие няма да компенсира естествения й спад и може да са необходими повече квалифицирани имигранти, добавя Нагел.
