С отмяната на полети, изоставянето на круизните кораби и отказът от екскурзии, се забеляза голям спад във въглеродните емисии. Дивите животни, които обикновенo се крият от тълпите туристи изведнъж започнаха да се показват. Липсата на круизни кораби на места като Аляска означава, че гърбатите китове вече могат да чуват звуците си, без да бъдат заглушавани от мотори на кораби и лодки.
Това са добрите новини. От друга страна, отливът от пътуващи предизвика хаос не само за хората, прехранващи се от туристическата индустрия, но и за самата дива природа, особено в развиващите се страни. Много правителства финансират програми за опазване на природата чрез такси от туризма. Когато тези приходи изчезнат, бюджетът намалява и в резултат на това виждаме зачестили случаи на бракониерство и нелегален риболов в някои страни. „Забелязахме много финансови съкращения що се отнася до защитата на природата“, казва Джо Уолстън, вице-президент в Обществото за опазване на дивата природа, цитиран в репортаж на Ню Йорк Таймс.
От нарастване на бракониерство на хипопотами в Ботсвана до намаляване на шумовото замърсяване в Аляска, липсата на туризъм има значителен ефект по света. Въпросът е кои въздействия ще останат за бъдеще и кои ще изчезнат след възобновяване на туризма.
Докато въздействието на пандемията върху дивата природа варира от континент до континент и от държава до държава, ефектът върху качеството на въздуха бе усетен глобално. В САЩ емисиите на парникови газове през изминалата година паднаха с повече от 10%, когато по време на затварянето хората останаха по домовете си. Най-драматичните резултати се виждат в транспортния сектор, който отчете спад на емисиите с 14,7%. Глобално, емисиите от въглероден диоксид спаднаха със 7%, или 2,6 милиарда тона. На практика, това се равнява на годишното количество емисии на Япония, умножено по две.
„Това е същевременно и много, и малко“, казва Джейсън Смердън, учен-климатолог в Университета Колумбия. „Исторически погледнато е много – това е най-големият процентен спад през последните 100 години. Но ако се замислим за тези 7% в контекста на това, с колко още емисиите трябва да спаднат, за да спрем промяната в климата, количеството е малко.“
За климатичния активист Бил МакКибен пандемията показва, че климатичната криза не може да бъде предотвратена с едно отменено пътуване със самолет или един галон газ по-малко. „По време на пандемията нашият живот се промени по начини, които не сме могли да си представим“, казва той. „Всички спряха да летят, всички спряха да пътуват до работа, всички си стояха вкъщи. Това доведе до спад в емисиите, но въпреки тази драстична промяна в начина ни на живот, спадът е с не повече от 10%. Това означава, че голямата част от проблемите са в сърцето на системата, в която живеем и ще се наложи да изтръгнем въглищата, газа и петрола от там и да ги заменим с вятърна и слънчева енергия, ефикасност и опазване на околната среда.“
Пандемията разкри, че дивата природа може да се възстанови от човешкото влияние, ако и се даде шанс. Например в Тайланд, където туризмът се срина, след като правителството забрани международните полети, кожестите костенурки успяха да снесат яйцата си на обичайно препълненият плаж Пукет. Това е първият път от много години, в който техни гнезда са забелязвани, тъй като този застрашен вид костенурки предпочитат да снасят в уединение. Подобно на това, в Кох Самуй, вторият по големина остров в Тайланд, ястребоклюни морски костенурки завладяха плажовете, които през 2018 са посетени от повече от 3 милиона туристи.
За Петч Манопавитър, мениджър за защита на морските обитатели в Обществото за опазване на дивата природа в Тайланд, появата на костенурските гнезда е доказателство, че естествените среди могат бързо да се възстановят от човешкото влияние. „И Кох Самуй, и Пукет преливаха от туристи в продължение на толкова много години“, казва той. „Много хора мислеха, че костенурките никога няма да се върнат там.“
Манопавитър и други природозащитници вярват, че страните, разчитащи на международния туризъм, трябва да се справят с безбройните последствия от него върху природата. Този призив е достигнал и до високите нива на Тайландското правителство. През септември министърът на природните ресурси и околната среда Варавут Силпа-арча заяви, че планира да затваря националните паркове за 2 до 4 месеца всяка година, с цел „природата да има време да се възстанови“.
В други части на Азия и в Африка обаче изчезването на туристите има обратен ефект. С намаляване на сафари обиколките и ограниченията в бюджета за правоприлагане, бракониерите извършват безнаказано престъпната си търговия. В същото време, гладните местни жители се насочват към защитените зони, за да ловуват животни и риба.
Джим Сано, вице-президент за пътуванията, туризма и опазването на природата на Световния фонд за дивата природа (WWF) изтъква, че в Субсахарска Африка наличието на туристи е голяма спирачка за бракониерите. „Това не е само защото дивечът се охранява“, казва той. „Това е заради туристите, които се лутат наоколо с водачите си в много от дивечовите зони. Ако водачите забележат бракониер с автоматично оръжие, те съобщават за това.“
Докато животните по света са обект на пушки и примки по време на пандемията, едно нещо липсва – шума. Круизните кораби от Адриатическо море до Мексиканския залив до голяма степен са спрени. Това означава, че морските бозайници и рибите могат да си починат от тътена на двигатели и витла. Това смята и Мишел Форнет, морска еколожка, използваща хидрофони (водни микрофони) за да слуша китовете. Въпреки че цялостния брой на круизните кораби (няколко стотин) е незначителен в сравнение с броят на товарните кораби (десетки хиляди), д-р Форнет казва, че круизите имат много по-сериозна роля в създаването на шум под водата. Това особено се отнася за Аляска, която е магнит за туристи, търсещи естествен разкош. „Товарните кораби се опитват да са по-ефикасни, когато изпълняват маршрут от точка А до точка Б и минават през открития океан, където не срещат много животни“, казва тя. „Но круизните кораби, особено в югоизточна Аляска, са многобройни в бреговите зони, там има 5 месеца постоянен шум от плавателни съдове. Там има популация от китове, която постоянно ги слуша.“
Шумът от човешка дейност изчезва по време на пандемията във водите около столицата Джуно, както и в Националния Парк и резерват Glacier Bay. Д-р Форнет, която е научен сътрудник в университета Корнел, е забелязала спад на шума с три пъти в Glacier Bay през 2020 в сравнение с 2019. „Това е много голям спад в шума“, казва тя, „и е пряко свързан с прекратяване на круизните маршрути.“
Природозащитниците, заедно с бизнес лидери, вече обсъждат визиите си за по-устойчиво бъдеще след възобновяване на пътуванията след пандемията.
Въпреки че само 2.5% от глобалните въглеродни емисии са в резултат на авиацията, изследване през 2019 показва, че това число може да се утрои до средата на 21 век. А междувременно, активистите против климатичните промени призовават пътуващите да използват въглеродния си бюджет разумно. Том Грийн, старши съветник по политиката в областта на климата за Фондация Дейвид Сузуки, Канадска организация за околната среда, казва, че туристите могат да плануват пътуване със самолет веднъж на няколко години, спестявайки си въглеродната следа (и парите) за специални пътешествия. „Вместо няколко кратки пътувания, можем да пътуваме по-рядко, но за по-дълго време, за да можем наистина да опознаем дестинацията“, казва той.
