Това е писмото на работодателите до президента Радев, с което се иска вето върху текста от Закона за извънредното положение, свързан с регламентирането на цените у нас. Няколко часа по-късно държавният глава обяви, че връща закона.
„АИКБ подкрепя приетия Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и изразява увереност в необходимостта от спешни действия. Но изразява дълбоко безпокойство от предвиденото в § 12а. от Преходните и заключителни разпоредби: „всички стопански субекти са длъжни да предоставят на населението предлаганите от тях стоки и услуги на цени, равни на средноаритметичните цени на предлаганите от тях стоки и услуги през последните три месеца“ преди въвеждането на извънредно положение. За нарушение на разпоредбата на „виновните лица се налага имуществена санкция в размер на 5 на сто от оборота“ за предходната година, а на представляващите ги физически лица – глоба в размер от 20 000 до 100 000 лв.“
Това на практика представлява връщане от пазарна към централизирана икономика. Фиксирането на ценови равнища е грешен инструмент за ограничаване на опасността от спекула и ще доведе не до по-ниски цени, а до тежки последици за българската икономика – дефицити на стоки и услуги, хаос, корупция, фалити, спекула, черна борса, увеличаване на сивия сектор и спад на приходите в държавния бюджет точно когато те са най-нужни.
Единствено свободната конкуренция може да гарантира ниски цени. Безброй примери по света и у нас са доказателство за това. АИКБ разбира потребността от ограничаване на спекулата с някои продукти и стоки от първа необходимост – като предпазни средства и дезинфектанти, но предлага това да бъде извършвано посредством премерени интервенции от страна на държавата – като например осигуряване на количества дефицитни стоки от държавния резерв, възлагане на целеви производства, проверки от компетентните органи за неправомерно пазарно поведение и други.
Въвеждането на фиксирани цени е изключително опасно, тъй като ще доведе до огромни пазарни диспропорции и злоупотреби. Дезинфектантите съвсем ще изчезнат от пазара, защото в момента себестойността им (заради цената на спирта) е в пъти по-висока от средноаритметичната им цена през последните 3 месеца. Така е и с много други стоки. Да не говорим за абсурда, който ще се получи с цената на горива, газ, зеленчуци и други, чиито цени трябва да намалеят.
Например – в сферата на енергетиката текстът ще забрани намаляването на цените. Например – природният газ не може да поевтинее от 1 април с 41%, нито парното с 25%, както е планирано, защото новият закон го забранява и задържа цените същите, каквито са били последните три месеца. Цените на горивата спаднаха през последните седмици от 2.20 лева за литър бензин до около 2 лева и ще продължат да спадат, поради по-ниските цени на нефта, но те ще трябва да се върнат на старите повисоки нива от 2.20 лева според закона. Същото е валидно за очакваната нова реколта от пролетни зеленчуци, които сезонно ще поевтинеят – но законът ще забрани това и те ще трябва да запазят високите си цени.
Проблемите с този текст са огромни, предвид нормалните сезонни вариации и икономическите флуктуации в цените на различни стоки и продукти. Вместо да помогне на потребителите, замразяването на цените всъщност ще им навреди, тъй като няма да има доставки на търсени от тях стоки. По същия начин сезонно са поскъпнали и други вносни продукти, които са поскъпи не само в България, но и на световните пазари. Ако в България се сложи пределна цена под световната, просто никой няма да внася тези продукти в България. Резултатът ще е дефицит и празни рафтове по магазините. Инфлацията в момента е ниска и се очаква да намалее още през следващите седмици с влизането в сила на по-евтиния природен газ, с поевтиняването на енергията на борсата, със спада на цените на петрола, което, макар и бавно, води до по-евтини горива.
Спадът на потреблението заради ограничителните мерки също води до рязко забавяне на инфлацията. За повечето стоки и услуги така или иначе цените не поскъпват или дори ще спадат. Съответно като цяло няма инфлационен натиск и никаква причина да се налага контрол върху всички цени в икономиката.
Цените са най-важният сигнален механизъм в пазарната икономика, те показват равновесието между капацитета за създаване и предлагане на стоките и услугите и нуждите и възможностите на потребителите. Те единствени вярно насочват решенията на стопанските субекти, обвързвани от механизмите на действаща пазарна икономика, във фино работеща система на обмен на суровини, материали, компоненти и готови продукти и услуги. Без свободно определяни цени няма пазарна икономика, а спекула, черна борса и хаос.“
