Големият бизнес повече от всякога е подложен на натиск да насочи пари за ограничаване на изменението на климата – и въпреки това шансовете преговорите в ООН да осигурят необходимия стимул намаляха, тъй като войната в Украйна, високите цени на енергията и геополитическото напрежение взеха връх, пише Ройтерс в свой коментар.
В изявления редица американски и европейски финансови лидери са песимисти, че конференцията за климата в Шарм ел-Шейх в Египет, която започва на 6 ноември, може да постигне ясен напредък. Това, което искат, са сигнали за скоростта на регулиране, което ще позволи на бордовете на компаниите да планират политиката си в областта на климата. Но тъй като правителствата рядко са били по-разсеяни от случващото се в света в момента, те се опасяват, че страните няма да успеят да осигурят големи нови ангажименти.
„Геополитическите отношения, навлизащи в COP27, са на едно от най-лошите нива в новата история“, казва Люк Сусамс, ръководител на ESG и устойчиви финанси, EMEA в Jefferies.
Доклад на ООН, публикуван през октомври, подчертава неотложността на проблема с климата и че емисиите трябва да намалеят с 43% до края на десетилетието, за да се предотвратят най-лошите въздействия на една по-гореща планета.
Страните, които са изложени най-сериозно на въздействието на температурите, достигнали рекорди тази година, често са най-бедните и те вероятно на преговорите следващата седмица ще поискат всички нови обещания, които дават за намаляване на емисиите си, да зависят от финансова помощ от богатия свят. Докато те очакват правителствата да осигурят повече пари, частният сектор също ще бъде необходим за финансиране на по-голямата част от възобновяемата енергия и други проекти за намаляване на емисиите и компенсиране на въздействието от изменението на климата.
Най-добрата надежда може да бъде да се предотврати заличаването на постигнатия напредък до момента.
Много компании поеха ангажименти да намалят емисиите миналата година, но както и много правителства, те все още не са решили как ще бъдат изпълнени. Повече от 550 финансови фирми са членове на Glasgow Financial Alliance for Net Zero, целящи да намалят своите емисии и да накарат компаниите в реалната икономика, които разчитат на тяхното финансиране, да направят същото, но темпото на действие е бавно.
„Най-трудната работа тепърва предстои. Реалността е, че не е направено достатъчно през последните 12 месеца – някои биха казали, че сме се върнали назад“, изтъква Хортенз Биой, глобален директор на изследванията за устойчивост в Morningstar.
Томас Хоне-Спарборт, ръководител на отдела за изследване на устойчивостта в мениджъра на активи Lombard Odier, отбелязва, че само малка част от потенциалните инвестиции са наистина ориентирани към нетната нула. „За да успее преходът, тази част трябва драстично да се увеличи“, изтъква той.
Марти Дърбин, старши вицепрезидент на Търговската камара на САЩ, най-голямата бизнес търговска група в САЩ, заявява, че настоящите икономически условия са „пренастроили дебата“ за чистата енергия.
Най-сериозната причина за прекъсването след миналогодишните преговори за климата в Глазгоу беше нахлуването на Русия в Украйна. Европа, по-специално, беше принудена да преосмисли предишната си зависимост от руския газ и да търси алтернативи.
В краткосрочен план това включва въглища, подкопавайки сделката на срещата на върха на ООН в Глазгоу за постепенно прекратяване на използването им. В по-дългосрочен план това може да означава разчитане на ядрена енергия без емисии, която според Дърбин все повече се обсъжда като климатично решение с подобряването на технологиите.
Високите цени на изкопаемите горива логично трябва да стимулират инвестициите във възобновяеми източници.
„Това е основна икономика. Колкото по-високо се издига, толкова повече инвестиции ще отидат в тази област“, заявява Хуби Майнеке, ръководител на климата и устойчивостта на Boston Consulting Group, който помага за провеждането на конференцията на ООН. Това обаче може да е по-малко очевидно за някои акционери, тъй като тазгодишните високи цени на петрола и газа възнаградиха тези, които произвеждат изкопаеми горива.
Скокът на инфлацията и ежедневните разходи за живот също рискуват да създадат пречка под формата на „отрицателна реакция на гласоподавателите към ангажиментите за климата“, отбелязва Назмиера Мула, главен директор по устойчивост на англо-южноафриканския инвестиционен мениджър Ninety One.
