Въпреки усилията на американските дипломати за постигане на умиротворяване и водене на разговори с китайските официални лица с цел продължаване отварянето на страната, напрежението между двете велики сили ще нараства през следващите месеци, смята икономистът Нуриел Рубини*, колумнист на Les echos**….
Китайският форум за развитие в Пекин, годишна конференция, на която участват ръководители на фирми, университетски преподаватели, бивши чуждестранни политически величия и високопоставени служители на китайското правителство, се проведе присъствено за първи път от 2019 г. За мен това беше възможност да се срещна с новите китайски ръководители, включително и с министър-председателя Ли Цян.
Преди да стане министър-председател през март, Ли заемаше поста секретар на ККП в Шанхай. Икономически реформатор и привърженик на частното предприемачество, той изигра важна роля в убеждаването на Тесла да построи мегафабрика в този град. По време на Ковид-пандемията той прилагаше стриктно политика на Си за „нулев Ковид“ и осигури безпроблемното протичане на двумесечните санитарни ограничения в Шанхай.
За негово щастие Ли беше възнаграден за своята лоялност и не беше сред изкупителните жертви за провала на тази политика. Неговите близки отношения със Си му позволиха да убеди китайския президент да премахне буквално от днес за утре Ковид-ограниченията, когато тази политика се оказа несъстоятелна. По време на нашата среща Ли потвърди отново ангажимента на Китай за „реформи и отваряне“, послание, което бе изразено и от много други китайски лидери.
Поставяне на сигурността на първо място
Тази воля за отваряне обаче има своите граници и китайският министър-председател изрично предупреди западните си събеседници, че, въпреки че американските компании са добре дошли в Китай, китайското правителство ще бъде непримиримо, ако някога интересите на страната или на нейните фирми бъдат засегнати в Съединените щати.
Тази прикрита заплаха, формулирана от Ли, свидетелства за сегашното отношение на Китай към Съединените щати. Политиката на Китай ще продължи да отдава приоритет на сигурността и контрола над реформите. И макар че Китай възнамерява да поддържа отворена към света търговска система, страната без колебание ще отговори със сила на всеки опит да бъде въвлечена в нова Студена война.
В неотдавнашна реч министърът на финансите Джанет Йелън се опита да разсее опасенията на Китай, че Съединените щати ще се стремят да „спрат“ неговия възход и да намалят зависимостта си от икономиката му. Последните решения на САЩ да ограничат търговията с Китай, поясни тя, се основават на съображения за национална сигурност, а нямат за цел да възпрепятстват икономическия растеж на страната.
Намаляване на поводите за конфронтация
За Америка обаче ще бъде трудно да успокои Китай във време, когато Вашингтон очевидно планира да въведе големи ограничения върху китайските инвестиции в Съединените щати и върху американските инвестиции в Китай. Към днешна дата китайските лидери не са склонни особено да вярват на усилията на Йелън и държавния секретар Антъни Блинкен да установят диалог относно начините за максимално увеличаване на сътрудничеството и намаляване на поводите за конфронтация.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен наскоро произнесе също толкова прагматична реч, в която призова Европа да „положи усилия по-скоро за ограничаване на риска, а не за отделяне“ от Китай, като същевременно подчерта, че китайската политика представлява в много отношения заплаха за Европа и Запада. Тази реч не беше добре приета в Пекин, и отношението към нея по време на посещението ѝ в Китай заедно с френския президент Еманюел Макрон през април беше твърде пренебрежително, за разлика от това към Макрон, пред когото беше разпънат червеният килим.
В момента Китай се опитва да вбие клин между Европейския съюз и Съединените щати. Тъй като европейските компании имат значителни интереси в Китай, много собственици и изпълнителни директори участваха на форума, за разлика от ограниченото присъствие на представители на американските делови среди. Противоречивите коментари на Макрон по време на посещението му през април, включително изявлението му, че Европа не трябва да се превръща във „васал“ на Съединените щати, показват, че това усилие може да е дало резултат. Въпреки това, последвалото по-късно комюнике на Г-7 потвърди позицията на Запада за Тайван и осъди агресивната политика на Китай спрямо острова. Нещо повече, мълчаливата подкрепа на Пекин за бруталната руска инвазия в Украйна вероятно ще разубеди Европа да се поддаде на съблазняване от страна на Китай.
Раздробяване и разединение
Наближаването на президентските избори в САЩ и подозренията на Китай относно опитите да се задържи икономическия му растеж са насочени към препятстване на усилията за изграждане на доверие и деескалация на напрежението между двете страни. Тъй като съперничащите си демократи и републиканци проявяват неприкрита твърдост към Китай, може да се очаква, че китайско-американската студена война ще ескалира, което от своя страна може да увеличи опасността от гореща война за Тайван.
Перспективите за сътрудничество между Китай и Съединените щати изглеждат все по-далечни. Раздробяването и разединението се превръщат в нова норма, двете страни остават на пътя на конфронтацията, а опасното задълбочаване на настоящата „геополитическа депресия“ е почти неизбежно.
*Нуриел Рубини е професор по икономика в Stern School of Business de l’université de New York
**Превод Георги Саулов
