Публикуваме акценти от интервюто на Владимир Савов, заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, за сайта dir.bg
Савов се спира специално на последствията от пандемията от Ковид-19 за застрахователния сектор. Според него на база на данни към края на месец юни 2021 г., брутният премиен приход, записан от застрахователите в България, се възстановява, като отчита ръст от 12.91% на годишна база. Същевременно, изплатените обезщетения през първите 6 месеца на 2021 г. нарастват с 8.6% спрямо същия период на предходната година, което се дължи на нарастването на изплатените обезщетения от животозастрахователите (4.1 процентни пункта) и тези от общозастрахователите през второто тримесечие на 2021 г., които нарастват с 4,5% спрямо размера им година по-рано.
Пандемията от COVID-19 наложи и адаптация в дейността на пазарните участници, като преобладаващата част от предприятията се фокусират основно върху реорганизация и оптимизация на вътрешните процеси и дигитализация на предлаганите продукти и услуги.
Владимир Савов отбелязва, че през последните 18 месеца ставаме свидетели на усилията на застрахователния сектор да засили дигитализацията и да предостави дистанционни услуги в посока нарастване на онлайн продажбите, ликвидация на щети, както и напълно нови продукти. Благодарение на това секторът е успял да премине през кризата.
По отношение на дигитализацията, регулацията може условно да се раздели на две нива. На първо ниво са правилата, съгласно които се извършва бизнеса – договорите с клиентите, както и услугите, свързани с изпълнението на договора, в това число и уреждането на застрахователни претенции. На второ ниво са изискванията към информационните и комуникационните системи на застрахователите и презастрахователите, както и възлагането на услуги към външни доставчици на информационни услуги, в това число и облачни услуги.
Става ясно, че наскоро, КФН е приел нова Наредба за изискванията към системата на управление на застрахователите и презастрахователите, в която предвиди допълнителни изисквания за възлагането на дейности на доставчици на облачни услуги, както и по отношение на сигурността и управлението на информационните и комуникационните технологии.
Навлизането на дигиталните технологии в дейността на застрахователите заедно с очевидните преимущества за по-бързо и по-гъвкаво управление на работните процеси, с по-добър достъп до информация и външни и вътрешни услуги, изправя застрахователите и презастрахователите пред нови рискове, сред които са: възможни пробиви в сигурността с произтичащите опасности за нерегламентиран достъп до защитена информация, за нейното инцидентно или предумишлено увреждане или загуба. Следва да се оценяват и рисковете във връзка с евентуална невъзможност на външните доставчици да осигурят услугите, предоставяни в облачното пространство, с произтичащата от това опасност застрахователят да загуби достъпа си до информация или функционалности, зависими от тези услуги и да не може да изпълни задълженията си към ползвателите на застрахователни услуги, към други предприятия в групата, към надзорните органи или към други заинтересовани лица.
На база на последната налична в КФН информация, може да се заключи, че през последната година рискът от COVID-19 е сравнително ограничен за застрахователния сектор. Пазарът е в относително добро финансово състояние и е подготвен да посрещне евентуална следваща вирусна вълна.
Владимир Савов засяга и проблема със системата „Бонус-малус“, който живо интересува всички българи. На 29 януари 2020 г. КФН прие на първо гласуване проект на Наредба за системата „Бонус-малус“, който е бил изпратен за приемане от другите два компетентни органа – Министъра на вътрешните работи и Министъра на транспорта, за да бъде публикуван за обществено обсъждане. След получаване на подкрепа за проекта от всички компетентни органи, същият ще може да бъде публикуван за обществено обсъждане.
Заместник-председателят на КФН не мисли, че след скандалите около кипърския застраховател „Олимпик“ е спаднало доверието на българите към чуждестранните застрахователни компании, за което свидетелства броят на жалбите срещу тах подадени в КФН. Те съставляват едва 3% от общия брой жалби, подадени от потребители на застрахователни услуги.
По отношение на развитие на самия казус, КФН получава информация от кипърския надзорен орган или от назначените ликвидатори, като цялата получена информация е публикувана на интернет страницата на КФН. Припомня се, че с Решение от 30 юли 2019 г. на Окръжния съд в Никозия е открито производство по несъстоятелност на „Застрахователна компания Олимпик“ АД, което към настоящия момент все още не е приключило пред кипърските съдилища. Съгласно официално обявената информация, кредиторите на компанията все още могат да предявяват своите вземания, дори след изтичане на първоначалния срок, при условие, че обосноват забавянето си пред ликвидаторите на дружеството.
