Обобщението на деветгодишната работа на Международната експертна група по проблемите на климата към ООН (IPCC) дойде като напомняне за необходимостта от бързо действие срещу изменението на климата. Докато възможността за задържане на затоплянето под 1,5°C изглежда се отдалечава, експертите напомнят, че „всяка десета от градуса има значение“, отбелязва статия на France 24*.
„Човечеството ходи по тънък лед и този лед се топи бързо“, предупреди генералният секретар на ООН Антонио Гутериш. И този лед се топи толкова по-бързо, колкото се ускорява климатичното затопляне. До 2030-2035 г. то ще достигне 1,5°C в сравнение с прединдустриалната ера, твърдят експертите от IPCC.
Съобщение, което изглежда е поредната лоша новина за планетата, докато след COP21 през 2015 г. във Франция този праг от + 1,5°C се размахваше като ориентир за политиките в областта на климата. „С Парижките споразумения заявената цел на държавите бе да задържат глобалното затопляне доста под 2°C в сравнение с прединдустриалната ера и да увеличат усилията за ограничаването му до 1,5°C“, припомня Волфганг Крамър, директор по изследванията на CNRS в Средиземноморския институт по морско и континентално екологично биоразнообразие. „Това даде ясен хоризонт и конкретна цел за политиките в областта на климата.“
„И наистина, днес, гледайки различните възможни пътища на развитие и слабите усилия, пологани от правителствата, изглежда много трудно да се постигне тази втора цел“, продължава специалистът, който е един от основните автори на предишен доклад на IPCC публикуван през февруари 2022 година.
Цифрите говорят сами за себе си. Днес, според доклада, за да имаме шанс да запазим затоплянето на 1,5°C, ще трябва да намалим емисиите на парникови газове с около 45% до 2030 година. Това би означавало ежегодно да се постига същият спад, като този през 2020 г., в разгара на пандемията от Covid-19, когато икономиките по света работеха на много бавни обороти.
Това е огромен спад, докато същевременно планетата за момента изглежда, че върви по обратния път. Според IPCC тя се насочва към затопляне от 2,5°C до края на века – ако обещанията, дадени от държавите, бъдат спазени и от 2,8°C, ако продължи провеждането на настоящите политики.
Климатичното затопляне, „треската“ на планетата
Но въпреки това не трябва да изпадаме във фатализъм, са съгласни експертите. „Тъй като настоящите ни действия също ще определят степента на изменението на климата в дългосрочен план“, обяснява Волфганг Крамер. „Целта винаги е да успеем да останем на възможно най-ниско ниво.“
„Във всеки случай тази цел се оказва твърде висока… Виждаме го днес: вече сме стигнали до повишаване на затоплянето с 1,2°C и страдаме от последствията от това с увеличаването на горещите вълни, засушаванията, наводненията…“, продължава той.
За да се разбере значението на покачването с тези допълнителни десети от градуса, специалистът прави паралел с човек, страдащ от треска. Обикновено телесната температура на индивида е 37°C. Ако му добавим 1°C, той ще се разболее и ще има леко главоболие. Ако добавим 2°C, ще бъде много по-зле. Но при 3°C може да стане опасно, особено ако човекът е уязвим.
Същото важи и за планетата. „Последствията няма да са еднакви за всеки градус в различни части на земното кълбо. За най-уязвимите, последствията ще бъдат много по-значими“, обяснява той. „1,5°C винаги ще бъде по-добре от 1,6°C, което винаги ще бъде по-добре от 1,7°C. Всяка десета от градуса има значение.“
Най-голяма е заплахата за биоразнообразието
Илюстрациите за последствията от тази „треска“ на планетата са многобройни. Сред тях е изчезването на биоразнообразието. Melomys Rubicola, малък гризач, който живееше на малки острови между Австралия и Папуа Нова Гвинея, вече е изчезнал поради глобалното затопляне. „Учените доказаха, че изчезването му се дължи на заливането на местообитанията му“, казва Камил Пармезан, директор на изследванията в CNRS и специалист по връзките между биоразнообразието и климата. „Отбелязахме също така изчезването на 92 вида земноводни, което се дължи на разпространението на една гъба. Имаме доказателство, че тя е претърпяла бурно развитие, защото изменението на климата е довело до създаването на благоприятни условия за нея.“ Друг ярък пример са коралите. При 1,5°C 70-90% от тях могат да изчезнат. При 2°C тази цифра нараства до 99%.
Днес, според IPBES – експертите на ООН по биоразнообразието – повече от един милион вида са застрашени от изчезване и „промените на климата са на път да се превърнат в най-голямата заплаха за тях“. „Колкото повече се увеличава, толкова повече екосистемите се разрушават, с последствия за фауната и флората“, отбелязват те в доклад, публикуван през 2021 г.
„Все по-многобройни и интензивни метереологични явления“
„Всеки допълнителен градус се проявява и чрез все по-интензивни метеорологични явления“, твърди Волфганг Крамер, които „имат все по-голямо въздействие върху 3,3 милиарда души, живеещи в уязвимите райони.“
През последните години група учени работят върху „науката за приписването“, която има за цел да изследва връзките между екстремните метеорологични явления и изменението на климата. Чрез работата си те потвърждават, че горещите вълни, наводненията и ураганите се увеличават по интензивност, мащаб и честота в резултат на глобалното затопляне. Те смятат например, че това е направило горещата вълна, която удари Индия и Пакистан през март и април 2022 г., тридесет пъти по-вероятна.
„Изправени пред тези заплахи, нашите усилия трябва да позволят да забавим затоплянето, колкото е възможно повече“, казва от своя страна глациологът Герхард Кринер. „Това е също толкова важно. Колкото по-бързо е затоплянето, толкова по-малко време ще има населението да се адаптира. Това ще увеличи риска от дефицити, глад и конфликти.“
Да не говорим, отбелязва той, че някои промени ще бъдат необратими и следователно трябва да настъпят „колкото е възможно по-късно“. По думите му един изчезнал вид, например, няма да може да се появи отново. „Ще бъде много трудно един разтопен ледник да се възстанови. Покачването на нивото на водите ще продължава в продължение на векове повече или по-малко бързо в зависимост от затоплянето.“
Страхът от „повратните точки“ на затоплянето
И накрая, двамата специалисти предупреждават за „повратните точки“. „Това са събитията, за които е много трудно да се предвиди на какъв етап от глобалното затопляне могат да се проявят и които ще имат големи последици за планетата“, продължава Волфганг Крамер.
„Такъв е случаят например с дестабилизирането на ледената покривка на Антарктика. Вероятността това да се случи днес е ниска, но рискът от повишаването на морското равнище с увеличаване на затоплянето между 1,5°C и 2°C става реален.“ По-конкретно, ако замръзналата почва (вечно замръзналата земя) на Антарктида се разтопи, това ще освободи милиарди тонове парникови газове, съхранявани в нейния лед. Това от своя страна ще затопли планетата и ще ускори допълнително топенето на лед. Така се появява порочен кръг. Сред другите често цитирани примери са превръщането на амазонските гори в савана или разтопяването на ледената шапка на Гренландия.
Всички тези сценарии могат да бъдат избегнати, твърдят двамата специалисти. „Днес разполагаме с много решения, които са достъпни и ефективни, за да забавим и ограничим изменението на климата. Пречките вече не са в областта на технологиите, а са политически“, заключава Волфганг Крамер. „Усилията, които полагаме сега, ще направят разликата в дългосрочен план и все още могат да ни спестят тези допълнителни десети от градуса“, заключава и Герхард Кринер.
*Превод Георги Саулов
