Темата с бъдещето на топлоелектрическите централи на въглища на фона на т.нар Зелена сделка в ЕС става все по-актуална, като България не прави изключение. У нас инсталираните мощности на въглища са над 4 гигавата и произвеждат около 40% от електричеството в енергийния микс. Най-голямата концентрация на такива мощности е в комплекса Марица-Изток, където са разположени държавната ТЕЦ Марица Изток 2, американските AES Гълъбово (МИ 1) и Контур Глобал (МИ3), както и някои от мощностите, свързвани с Христо Ковачки. Тук не трябва да забравяме и въгледобивния комплекс Мини Марица Изток, който осигурява препитание на няколко хиляди миньори и техните семейства.
На този фон в края на миналата година бяха внесени промени в Закона за енергетиката от депутата от ДПС Рамадан Аталай, които предвиждаха прекратяване на дългосрочните договори с т.нар американски електроцентрали, както и премахване на Националната електрическа компания от ролята й на обществен доставчик. Промените не бяха приети, но стана ясно, че, отново след 2014 г., пред Европейската комисия е поставен въпросът за това дали страната ни може да прекрати договорите с AES Гълъбово и КонтурГлобал**. Преди 7 години тогавашният състав на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране отправи питане дали дългосрочните договори с двете централи не представляват непозволена държавна помощ. До този момент Брюксел не се е ангажирал със становище.
По този начин бъдещето на МИ1 и МИ3, които за 2020 г. са осигурили 20% от електроенергията в страната, стана повод за полемика. От една страна работодателските организации в последните години настояват дългосрочните договори, които приключват в средата на това десетилетие да бъдат прекратени незабавно. В същото време представители на икономическите неправителствени сектори у нас смятат, че прекъсването на тези договори ще навреди на имиджа на България като инвестиционна дестинация и също така ще доведе до затварянето на най-модерните тецове у нас и освобождаването на хиляди миньори и енергетици.
Тук идва мястото и на един прочит на ситуацията, в който е възможна и трета хипотеза. Тя е с привкус на природен газ и предполага производствените мощности на двете американски централи, както и на държавната Марица Изток 2 да преминет на синьо гориво. Конверсията, както енергетиците наричат този процес, не е нещо ново за бивши въглищни мощности. Не отдавна ТЕЦ Варна, която работеше изцяло на въглища бе продадена от ЧЕЗ на кръга, близък до почетния председател на ДПС Ахмед Доган. Сега единствената базова мощност в Североизточна България е подготвена да работи изцяло на природен газ, поне официално – по документи. Такава стъпка се подготвя и в пернишкия ТЕЦ Република.
Да, природният газ също е изкопаемо гориво,и изгарянето му също отделя въглеродни емисии, но то все повече получава шанса да се възприеме като преходно към безвъглеродната икономика с хоризонт 2050 г. Това е така, защото CO2 емисиите на газовите централи са с до 60% по-ниски от тези на въглища, а от там и по-малките разходи за закупуване на квоти парникови газове, влияещи пряко върху цената на тока.
Доказателство, че синьото гориво е от ключова важност за енергийното бъдеще на континента е и безрезервната подкрепа на Германия за газопровода Северен поток 2. Едва ли Берлин ще се изправи срещу някои от най-важните си съюзници като САЩ и Полша по този въпрос, ако използването на природния газ е с ограничен хоризонт. Само преди дни президентът на ФРГ заяви, че Германия е длъжник на Русия заради жертвите й срещу нацизма през Втората световна война (предизвикало гневна реакция от Украйна).
Разбира се, преминаването на тези толкова важни за енергетиката ни мощности на природен газ все още е в сферата на екзотиката, но заслужава своето внимание.
Конверсията към синьо гориво обаче не е само технически въпрос, а също така икономически и геостратегически, защото са необходими сигурни и диверсифицирани доставки на суровината. Знаци, че американските централи и правителство мислят в тази посока не липсват. Вашингтон от години е застъпник на това страната ни да има достъп на синьо гориво от много източници, като защитава проектите за интерконектора с Гърция, както и изграждането на LNG терминал в Александруполис. Неслучайно дипломатите на САЩ в нашата страна и Атина присъстваха на подписването на споразумението, с което България влезе с 20% собственост на терминала за втечнен газ.
Ето какво казва и изпълнителният директор на AES Гълъбово Иван Цанков пред корпоративния уеб сайт през септември 2020 г.:
Чуват се различни варианти за преминаване на въглищните ТЕЦ на природен газ. Първият вариант е горивните инсталации на централата да преминат от въглища на газ, като се запази почти в същия вид останалата част от централата. Въпреки че подобно преобразуване е технически възможно, икономическата му жизнеспособност зависи от дългосрочното развитие на цените на природния газ и цената на квотите за CO2.
Втората опция е да се изгради чисто нова централа с комбиниран цикъл на природен газ, която осигурява най-ефективното използване на природен газ, макар и с много по-голяма инвестиция. Преминаването на газ повдига и въпроса за енергийната независимост, доколкото природният газ ще бъде внасян в България. Развитието на LNG терминала в Александруполис, в който държавното дружество Булгаргаз има 20% дял, заедно със завършването на интерконектора Гърция-България, ще гарантира, че България има достъп до международен втечнен природен газ на конкурентна цена.
Позитивно към природния газ е и изразеното отношение на изпълнителния директор на КонтурГлобал Красимир Ненов по време на среща в Българската стопанска камара, проведена в началото на тази година. В комюникето след събитието от БСК отбелязват, че от американската централа са посочили, че е важно да се изясни възможното място на природния газ в плавния преход към нисковъглеродна икономика. Според Красимир Ненов използването му би гарантирало работата на балансиращите мощности в енергийната ни система и така – нейната стабилност и гъвкавост, пише още в съобщението.
Предвид тези обстоятелства може да направим предположение, че Европейската комисия едва ли ще излезе със становище относно бъдещето на дългосрочните договори с американските тецове преди газовият интерконектор и терминалът за втечнен газ да са в завършена фаза или поне необратими.
Макар природеният газ да осигурява бъдеще на тецовете в Маришкия басейн, ситуацията с препитанието на миньорите от Мини Марица изток не изглежда толкова обнадеждаваща.
Конверсията на природен газ би оставила в близко бъдеще голяма част от тях „на улицата“. Именно по този казус България и Европейският съюз трябва да вложат огромни усилия за преквалификацията и обезщетението на тези над 7000 души от Раднево, Гълъбово, Стара Загора и др. Много е важно да се отбележи, че в дългосрочен план и предвид здравето на работниците, затварянето на мините може да има предимно положителни ефекти. Да, няма да е лесно в началото, но може би българската икономика в бъдеще ще има нужда от тези специалисти в редиците на други отрасли с по-висока добавена стойност.
Съвсем не без значение ще е и резултатът от затварянето на мините (ако то разбира се се случи в по-голям мащаб), а именно – запазване (консервиране) на енергийния ресурс от лигнитни въглища. Тези енергоносители, някъде по-напред във времето и при друга конюнктура или технологична възможност за тяхното екологични използване, може отново да се окажат важни и необходими.
**
По темата ИЖ публикува подробния анализ на Красимир Лаков и Красен Станчев
