Събирането на две мощни бури над Източна Австралия причини изливането на повече от 85 литра дъжд на кв. метър в рамките на само пет дни. В страна, която миналата година пострада от най-сериозните пожари в историята си, потопът се превърна в още едно рекордно събитие, случващо се веднъж на 50, или дори 100 години.
Почти 20 000 австралийци е трябвало да бъдат евакуирани, повече от 150 училища са били затворени. Бурите са отнесли къщата на двойка в сватбения им ден, наложили са се поне 500 спасителни операции и са наводнили пътища от Сидни чак до съседния щат Куинсленд, който се намира на 800 км на север, разказва в свой репортаж Ню Йорк Таймс.
Шейн Фицсимънс е комисар по устойчивостта на щата Нов Южен Уелс, нов щатски пост, създаден след миналогодишните пожари. Той описва случващото се като още едно сложно предизвикателство за страната. Миналата година огромни пожари създадоха огнен ад, който изгори площ по-голяма от много Европейски страни. Тази година, сливането на гръмотевични бури доведе до изсипването на достатъчно вода, за да изтласка реки като Хоксбъри до най-високите си нива от 60-те години насам.
Учените предупреждават, че тези катастрофи са новата реалност за Австралия. Страната е една от многото, в които се наблюдава явлението интензификация – по-екстремни горещини и топли вълни, както и по-екстремни валежи за кратки периоди от време.
Това е свързано със затоплянето на Земята, причинено от парникови газове. Тъй като глобалните температури са се покачили с 1,1 градуса Целзий от времето преди индустриалната революция, в природата се наблюдават повече и по-сериозни суши. Това от своя страна води до повече водни пари, издигащи се в атмосферата, увеличавайки вероятността за екстремни валежи.
„Има много силна връзка между глобалното затопляне и интензификацията на валежите“, казва Анди Питман, директор на Центърът за крайности в климата към Университета в Нов Южен Уелс. „Има научни доказателства, които показват, че екстремните валежи стават все по-екстремни поради глобалното затопляне.“
Консервативното правителство на Австралия, което не предприема действия срещу изменението на климата, тъй като те могат да застрашат индустрията с изкопаеми горива в страната, все още не са направили тази връзка. Премиерът Скот Морисън предложи финансова помощ за тези, които са принудени да се евакуират и е обявил няколко десетки области за бедстващи. „Това е поредното трудно време за страната ни“, каза той в изявление по радиото.
Уиндзор може да се окаже едно от най-засегнатите места. През изминалия уикенд река Хоксбъри се покачи рязко с повече от 9 метра и се очаква да достигне върхово покачване от почти 13 метра. В неспирния дъжд представители на аварийните служби, облечени в ярко оранжево, вървят от врата на врата по страничните улички, през локви до кръста. В и около историческия център на града, много бизнеси в близост до реката остават затворени в началото на седмицата. Най-оживеното място за срещи се оказва в подножието на моста Уиндзор, където телевизионни екипи и тълпи от хора с гумени ботуши наблюдават гледката.
Новият мост Уиндзор, отворен едва преди няколко месеца и представен като „устойчив на наводнения“ заместител на стария мост, е напълно потопен. Той е построен с три метра по-високо от стария мост, но реката се покачила достатъчно че да го залее, сякаш не съществува.
Камерън Гууч, механик в един от близките градове казва, че е видял огромни дървета да се носят надолу по реката към океана само ден по-рано. По думите му водата сега е намалила скоростта си, оприличавайки я на огромна вана, в която водата не се движи, а бавно се пълни от притоците. „Това е проблемът, водата ще продължи да се покачва“, казва той.
Ребека Търнбил е уредник на къщата-музей Хоу Хаус, построена през 1820. Тя поставя бележки върху мебелите, които ще трябва да бъдат преместени, ако водата се покачи с още няколко метра. Тя посочва линия на вратата на стая, миришеща на старо, влажно дърво. „Дотук се е покачила водата през 1867“, казва тя. Както и много други в Уиндзор, тя изтъква, че се е съмнявала, че реката ще се покачи чак до такава степен при тазгодишните валежи. Това обаче не носи утеха на онези, които се намират в по-голяма близост до нарастващата кафява водна маса.
