Изгарянето на изкопаеми горива в гъсто населени региони значително увеличава нивото на въглеродния диоксид и други парниковите газове. Най-големите източници на въглероден диоксид са автомобилите, камионите, пристанищата, производството на енергия и промишлеността.
Градската зеленина понякога добавя CO2 към атмосферата, когато растителността умира и се разлага, увеличавайки общите емисии. Градската растителност също така премахва този газ от атмосферата, поради фотосинтезата, което води до намаляване на общите измерени емисии. Разбирането на ролята на градската растителност е важно за управлението на зелените площи на градовете и проследяването на ефектите от други източници на въглероден диоксид.
Неотдавна публикувано проучване показа, че сред общите източници на въглероден диоксид в градската среда са разлагащите се дървета, тревни площи и друга градска растителност. Приносът е скромен – около една пета от измерения CO2, произведен от градската среда и варира сезонно. Това надхвърли очакванията на изследователите и подчертава сложността на проследяването на въглеродните емисии в града.
Екипът зад изследването прави това откритие, като проследява източниците на въглероден диоксид с въглерод-14, рядка форма на въглерод, който се среща естествено в земната атмосфера и се абсорбира от живите същества, докато растат.
Присъствието на въглерод-14 в органичните материали е в основата на радиовъглеродното датиране и служи като мощен инструмент за разграничаване на въглеродния диоксид, произведен при изгаряне на изкопаеми горива, от този, получен при разлагане на растителност и други органични вещества. Въглеродът, открит във въглищата, петрола и природния газ, е на стотици милиони години и целият му въглерод-14 се е разпаднал отдавна.
Фокусирайки се върху „Лос Анджелис мегаполис“ – многообразен регион, обхващащ близо 6000 квадратни мили (15 000 квадратни километра) и 18 милиона души – учените откриват, че в течение на една година градската зеленина представлява около една пета от излишния въглерод диоксид, наблюдаван във въздуха над зоната на изследване. В това число се включва и малкият принос от биогорива като етанол, както и човешкият метаболизъм.
„Преди да започнем експеримента си мислехме, че ще видим почти всички антропогенни емисии, предвид обема на трафика в Лос Анджелис“, казва съавторът на изследването Чарлз Милър, учен от JPL. „Успяхме да разберем, че не всичко се дължи на изгарянето на изкопаеми горива.“
Докато установеното в Южна Калифорния е изненада, приносът от градската зеленина може да бъде още по-силно изразен в много градовете на тропиците.
„В тропиците и субтропиците – онези места, където растителността расте като луда и има високи нива на разлагане – може да откриете много по-голямо количество въглерод-14 във CO2“, добавя Милър. „Без растителния компонент, включен в оценките за общите емисии, ние систематично ще надценяваме емисиите на изкопаеми горива.„
Изследването показва важността на управлението на въглерода в градовете от „холистична“ гледна точка, коментира съавторът Райли Дюрен, сега изследовател в Университета в Аризона и инженер на JPL.
„Разбирането на тези взаимоотношения може да помогне за проектирането и управлението на зелените площи по начини, които извличат възможно най-много въглерод от атмосферата иго съхраняват за възможно най-дълго време, като същевременно свеждат до минимум отделянето на емисии на CO2 от растенията, докато изсъхват„, добавя Дюрен.
