С все по-големите успехи при разработването и усъвършенстването на изкуствен интелект (AI) много от нас си задават въпроса как работи, какво може и какво не може да направи, дали филми като „Матрицата“ или „Терминатор“ няма да станат реалност?
Интересното при изкуствения интелект, както, всъщност и при естествения е, че ние не знаем как точно работи. Знаем много за работата на отделни неврони, примерно активационен потенциал или взаимодействия между група неврони, но не знаем почти нищо за работата на мозъка, освен може би, че невроните, които си комуникират, извършват много сложна работа. Но никой не може да обясни феномени като въображението или дори мисълта.
При изкуствения интелект ситуацията е подобна. Ние знаем как да изчислим най-вероятно предположение и как алгоритъмът се развива чрез генетични алгоритми, но не можем да разберем как точно този алгоритъм взима решения.
В тази статия ще се опитам да ви обясня как работи един стандартен изкуствен интелект, без да навлизам в математически подробности.
Първоначално програмистът създава два алгоритъма. Единият от тях конфигурира „алгоритъмчета“ (в началото на случаен принцип), а другият ги тества.
Този който създава, първоначално взима различни аспекти от задачата и ги свързва по случаен начин и с различна сила при всеки един от новосъздадените подалгоритми. Те са много слаби в изпълняването на своята задача, тъй като са случайни. Там се намесва тестовият алгоритъм, който има задачата, примерно, да раздели картинки на коне от картинки на кучета и решението – база от данни с картинки на коне и кучета. Той дава тези картинки на подалгоритмите и ги оценява, като несъмнено някои от тях се справят, макар и малко, по-добре от другите. Те биват запазени, част от другите изтрити, а изпраните се изпращат на конструиращия алгоритъм, който вече е малко по-опитен, тъй като вижда кои алгоритми са се справили добре със задачите си.
Конструиращият алгоритъм взима тази информация и строи подобни на успелите алгоритми, като леко променя случайните връзки между информация и интерпретация при тях и тежестта на някои информации. После ги изпраща на тестовия алгоритъм. Разбира се, някои от извършените промени са грешни и новите представители се справят по-зле от предишните. Други промени обаче са позитивни и това довежда до алгоритми, които надминават предшествениците си. Те биват запазени, отново умножени и оценени.
Постепенно добрите стават все по-добри, „състезанието“ тежко, което подобрява точността на бъдещите алгоритми, тъй като, ако не искат да бъдат изтрити, трябва да се справят не просото добре, а блестящо със задачите си.
По този начин можем да построим алгоритъм, който да надминава дори някои хора, но само в една определена дейност. Самите ние не знаем как точно работи, но го прави. След множество грешки създателят е „построил“ перфектния екземпляр, въпреки че не знае какъв е той, а учителят го е обучил, без да преподава.
Може би си мислите, че ще дойде време, когато ерата на човешкото общество ще приключи и ще бъдем изместени от алгоритми. Трябва да знаем обаче, че алгоритъмът е добър единствено в това, което е научен да прави. Логиката, по която съществува не може да се сравнява с креативността на човека, дори да е по-добър от него в това, което е научен.
Въпросите разбира се продължават. Дали с достатъчно алгоритми няма да може да създадем супер-алгоритъм с всички способности на човека, а дори и повече?
Не знаем! Но за момента изкуственият интелект е вече тук, постига ежедневно успехи и със сигурност ще остане.
