Във време на глобална климатична криза, всеки спечелен долар от износ на дървесина носи дългосрочни загуби за страната
Официалният износ на непреработена или слабо обработена дървесина от България възлиза на близо половин милиард лева годишно, показват данните на UNCTAD – службата на ООН за търговия и развитие. През 2018 г. от страната са изнесени дърва за горене, дървени въглища, дървесен чипс, трупна дървесина, греди, шперплат и фурнир на обща стойност 270 млн. долара. Най-силна година за този износ е 2014, с приходи от общо 358 млн. долара.
Има основателни подозрения, че с нелегалния износ сумата е значително по-висока, но нека останем на официалните данни. Половин милиард лева във формата на изнесен дървен материал се равняват на няколко, поне пет, милиона отсечени кубически метра. Държавните експерти уверяват, че годишният прираст на горите в България е два или три пъти по-голям, но няма съмнение, че износът оказва силен натиск върху горските площи.
Гората създава много по-голяма стойност, когато е жива, отколкото когато пътува за чужбина под формата на трупи. През последните години в света се правят задълбочени изследвания, за да се установи пълната икономическа стойност на горите. Гората осигурява възможност за туризъм, за рехабилитация, за събиране на диви плодове и гъби, за лов – и всяка от тези дейности носи постоянни приходи. Но тези потенциални пари се губят, когато гората деградира заради свръх-експлоатация от дърводобив.
Още по-високи са икономическите ползи от регулиращите услуги на горите – на водния баланс, почвите, въздуха. Горите предотвратяват природни бедствия като залпови наводнения и свлачища. Те преработват CO2, имат и фитоцидно действие, тоест вируси трудно се разпространяват в региони с гори. Без горите на Родопите, системата на големите ВЕЦ, които произвеждат електричество за много милиони лева, нямаше да съществува – както и напоителната система в Горнотракийската низина.
Във време на световна климатична криза е абсурдно, че подобни неща въобще трябва да се обясняват. Япония например отдавна е спряла износа на дървен материал, независимо че има доста гори. Добивът е ограничен дори и за местни нужди: изчислили са, че е по-изгодно да се внася дървесина, отколкото да се секат собствените гори. Когато температурите в Югоизточна Европа скочат с 3-4 градуса, каквито са прогнозите за XXI век, границата между пустинята и обитаемата земя може да се определя именно от наличието и качеството на горите. Тоест, от това дали в предишните десетилетия някой е печелил здраво от износ на дървен материал.
Всичко това е добре известно, но институционалната инерция е страшно нещо. През лятото на 1989 г. във в. „Работническо дело“ си беше пробила път рядко критична статия, която молеше горските другари от Старозагорско да не си изпълняват плановете за залесяване с иглолистни насаждения, като изсичат вековни дъбови гори и на тяхно място садят борчета. Вероятно по същата логика, в наши дни в Изпълнителната агенция по горите и в държавните горски предприятия се въртят презентации, отчитащи успехи в добива и износа на дървесина.
Самият факт, че България изнася толкова много дървен материал буди тревога, но още по-основателна е тя, щом проверим накъде пътува. Според базата данни на ООН, през 2018 г. над 41% от българския „дървен“ износ се е насочил към Гърция, другите две важни дестинации са Италия и Турция. Благодарение на историческото си развитие след 1878 г., България днес е по-гориста от южните си съседи. Но съседите си пазят малкото останали гори за по-важни цели – регулиране на вода, въздух и температура, задържане на почви, възможност за туризъм – и предпочитат да внасят от краткосрочно ориентираните си български партньори.
Изнасяме горите си в страни, които днес нямат достатъчно гори заради своя климат, който ще е типичен за България след броени десетилетия.
И за да бъде обидата пълна, нека видим какъв по-точно дървен материал изнасяме. България е балкански шампион по износ на дърва за горене и дървени въглища – най-грубата форма на дървен продукт. Румъния с огромните си Карпати изнася двойно по-малко от тези артикули от България. България изпреварва Румъния и при категорията „дървесни отпадъци“ и е рамо до рамо с нея при трупната дървесина. През последните пет години (2014-2018 г.) сме изнесли трупна дървесина на стойност 100 млн. долара, а Румъния – за 125 млн. долара.
Разбира се, в дърводобива с Румъния не може да се сравняваме – техният износ гони 2 млрд. долара, но това е главно продукция, претърпяла промишлена преработка, или поне превърната в греди. А България, като цар на глупците, държи балканското първенство в износа на дърва за горене и трупната дървесина.
Възможни са всякакви възражения: от споменатото, че прирастът на горите ни е по-голям от добива и износа – до това, че сме в Европейския съюз и няма как да регулираме който и да е износ. Също така ще се каже, че в необлагодетелствани планински общини дърводобивът е единствен поминък. Ще чуем и че през годините на социализма са създадени много иглолистни насаждения, които вече са „презрели“ и трябва да се отсекат, за да не плъзнат болести.
Всичко това е отчасти вярно. Но половин истина е завоалирана лъжа. А цялата картина е, че България е разположена в засушлив регион и се нуждае от повече гори, за да съхрани водните си ресурси при очертаващите се нови климатични реалности. Също така, по стар навик, страната изнася суровини, без да се постарае да им добави стойност с преработка, поне първична. Гърция и Румъния, страни с по-силна икономика, са по-добри и в бизнеса с дървесина.
Да, част сме от общия пазар и нямаме право да спираме износ за ЕС с явни мита. Но пак имаме достатъчно лостове, с които да ограничим неизгодния за страната експорт, без някой да може да възрази. Например, тихомълком да въведем „екосистемни такси“, които ще оскъпят необработената дървесина и ще я направят неизгодна за внос, като насърчат преработването й в страната. Гръмките забрани за износ или внос – запазена марка за ГЕРБ, доказано не работят.
Начини има, но политическите зависимости в България са твърде силни: много от прословутите „кръгове от фирми“ около властта се намират тъкмо в горския сектор. Затова трябва да очакваме с тревога бъдещите климатични трусове, които завещаните ни гори биха могли да смекчат.
***
сн. Пламен Горанов
