Текстът на Наталия Николова е от бюлетина на Института за пазарна икономика…
Ефективното електронно управление е въпрос, чието решаване става все по-належащо. За постигането му са необходими редица реформи в нормативната и институционалната рамка, част от които вече са направени и функционират. В този контекст възникват въпросите каква част от гражданите се възползват от предлаганите услуги, какво е цялостното състояние на системата за електронно управление в България, до каква степен тя е ефективна и къде се намират основните пропуски.
През 2019 г. около 25% от гражданите на България са използвали електронни услуги във взаимодействието с различни държавни органи. Това показва ежегодното изследване на Европейската комисия за състоянието на електронното управление. За сравнение този процент в Малта е 50, а в Естония 80. В други държави стойностите са по-ниски – в съседна Румъния едва 12% от гражданите са използвали електронни услуги във взаимодействието с държавни органи, а в Италия те са 23%.
Средното ниво за Европейския съюз е 55%. От тях 34% са на възраст между 25 и 34 години, а почти половината (49%) са с висше образование. 31% са част от активната работна сила, 39% – учащи и 8% – пенсионери.
Когато става дума за получаване на информация от официални интернет страници, делът на възползвалите се от подобни услуги в България спада на 20%. Хората, които са свалили официални документи, са 12%, а едва 10% са изпратили попълнени документи.
България получава оценка за прозрачността в електронното управление от 48%. Макар страната да е все още далеч от средната за ЕС стойност 62.3%, е важно да се отбележи, че при този показател се наблюдава подобрение с 5 процентни пункта в сравнение с 2018 г. По-специално, при прозрачността на публичните органи увеличението е с 10 пр.п., с което оценката за България се покачва до 70% – само с 2 пр.п. по-ниска от средната за ЕС. Именно тук се отчита каква е прозрачността на правителството по отношение на неговите задължения и отговорности, както и тяхното изпълнение. За сравнение прозрачността на електронното управление на Естония е оценена на 88%, в Гърция – 47%, в Хърватия – 50%, в Румъния – 46%, а първо място заема Малта с 96%.
По показателя трансгранична мобилност на гражданите, който оценява до каква степен гражданите на ЕС могат да използват онлайн услугите в други държави, България получава 31% при средна стойност за ЕС 47.5%. Достъпността до данни все още е само на ниво предоставяне на онлайн информация и то не в пълния ѝ обем. Показателят за използване на електронна идентификация (eID) в България е 0, което означава, че електронен документ за самоличност, издаден от друга държава, не може да бъде използван у нас. Този аспект все още е слабо развит и в ЕС като цяло, със средна стойност от едва 5.5%. По отношение на прехвърлянето на електронни документи от една държава в друга, оценката на България е 6% през 2019 г., при абсолютна липса на такава възможност за предходната година.
Ситуацията изглежда значително по-добре при трансграничната мобилност на бизнеса, където България дори надхвърля средната стойност за ЕС (63%) и достига 65%, благодарение на положителното развитие в последната година. Значително по-висока е стойността по показателя онлайн достъпност – 87%, при средна стойност за ЕС 72%. Прави впечатление, че при мобилността на бизнеса електронната идентификация съществува и се използва, макар и само в 16% от случаите. Също така много по-добро развитие има и при прехвърлянето на електронни документи от една държава в друга, като отчетената стойност е 46%, при положение че само преди година такова прехвърляне изобщо не се извършвало.
Държавите с най-добри показатели за електронното управление в ЕС са Малта, Естония и Австрия, като отчитат високи резултати във всички категории. Областта, в която ЕС показва най-голям прогрес през изминалата година, е насочеността към потребителите и стремежът към улесняване на ползването на електронни услуги.
Графика: Състояние на електронното управление в ЕС, Исландия, Норвегия, Лихтенщайн и Швейцария
Високите показатели показват стремеж за подобряване на условията за бизнеса – за улесняване на административните процедури, по-голяма отвореност към чужди пазари и привличане на нови инвестиции. Данни от Единния модел за заявяване, заплащане и предоставяне на електронни услуги в България сочат, че през 2019 г. справките за обслужване на гражданите и бизнеса надхвърлят 5,6 милиона, при пълно отсъствие на такива справки в страната две години по-рано. Административните структури на национално и местно ниво общо са извършили над 16 милиона справки за обслужване на гражданите и бизнеса.
Регистрите на държавната администрация, към които са подадени най-много заявки за услуги през 2019 г., са Регистър за задълженията към митническата администрация, Регистър Български документи за самоличност, Класификатор на настоящите и постоянните адреси и Търговски регистър. Други държавни администрации, получили и обработили голям брой заявки, са Агенция за социално подпомагане, Министерство на финансите и Министерство на вътрешните работи.
Прегледът на регионално ниво поставя на първо място без конкуренция Община Пловдив по брой заявки, изпратени към основните регистри на държавната администрация. Само през 2019 г. са изпратени над 70 000 заявки. Всички други общини са изпратили значително по-малко запитвания, като на второ място е Троян с малко над 10 000, следван от Хасково с 8 794 и Козлодуй с 5 476. В това подреждане Столична община се нарежда на пето място с едва 4 000 изпратени заявки.
Освен електронното предоставяне на услуги, друг стремеж за развитие на електронното управление е възможността администрациите да обменят документи помежду си чрез използването на единни системи и синхронизирането на цялата обработка на данни. Целта е да се спести време на гражданите и бизнеса, както и да се избегне, или поне сведе до минимум, многократното предоставяне на едни и същи документи пред различни административни звена. Към февруари тази година администрациите, които са реални участници в електронния обмен на документи, са 1013 на брой. Това включва различни административни единици, както на национално, така и на местно ниво.
Въпреки тенденцията все повече администрации да се включват в електронния обмен и въпреки нарастващия брой на предлаганите електронни услуги все още има редица трудности пред достигането на сравнително ефективно електронно управление. Нивото на дигитализацията, както и на употребата на информационни и комуникационни технологии, остава ниско – с 20 пр.п. под средното за ЕС. Голяма част от информацията е леснодостъпна за потребителите, но извършването на операции изцяло по електронен път все още е сравнително ограничено.
***
Заглавието е редакционно
