КЕВР с ужасяващ доклад за изпълнението на инвестиционните програми от ВиК операторите…
Не е луд този, който яде баницата, а онзи, който му я дава. Тази стара, но много актуална поговорка отразява изводите от изнесения доклад от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, относно извънредната проверка във ВиК сектора, възложена от Върховната административна прокуратура /ВАП/. Самият доклад се състои от две основни части. Първата е за това, как въпреки дадените от страна на КЕВР на ВиК операторите безумни увеличения на цената на водата, съответните дружества не са направили абсолютно нищо за изпълнението на инвестиционните планове, на чието основание са дадени тези увеличения. Във втората част от доклада е разяснено на дълго и на широко, как самата КЕВР не носи абсолютно никаква вина за неизпълнението на тези инвестиционни планове за регулаторния период 2017-2021г.
Но ето какво показва самата извънредна проверка:
Нито едно дружество не е отчело пълно изпълнение на всички показатели за качество през 2019 г., залегнали в неговия бизнес план. От общо 29 дружества с одобрен бизнес план 5 дружества са отчели над 50% неизпълнение на показателите за качество, а 11 дружества са отчели между 40 – 50% неизпълнение. При останалите 13 дружества неизпълненията варират между 7 и 11 неизпълнени нива на показатели за качество. Само от написаното до тук се вижда как едни пари от увеличенията са взети и усвоени с уж добри намерения, но резултата от цялото начинание е повече от плачевен или както каза един простоватичък, но явно мъдър циганин покарай изборите – „Исках да гласувам, обаче нямах желание„.
Фиксирайки дейностите на общо 53-те ВиК оператора, става ясно че:
- 23 от общо 29 дружества, или 79% от дружествата, не постигат целите по показателите „Налягане във водоснабдителната система“ и „Ефективност на привеждане на водомерите в годност“.
- 59% от дружествата не са изпълнили показателя „Ефективност на изграждане на водомерното стопанство“.
- 72% не изпълняват целите за „Енергийна ефективност за водоснабдяване“.
- 55% от ВиК операторите не са успели да постигнат изпълнение на заложените цели за Рехабилитация на водопроводната мрежа
- При 48% от дружествата е отчетено неизпълнение за показателя „Аварии по водопроводната мрежа“, а 41% от операторите не достигат показателите за „Непрекъснатост на водоснабдяването“, което означава, че 2/3 от дружествата с одобрени бизнес планове не са изпълнили целите за намаляване на загубите на вода във водоснабдителните системи.
Но това не е всичко. Четейки цифрите от този доклад, човек би си задал въпроса защо се дават тези трудно поносими увеличения на цените и защо въобще плащаме тази скъпа вода, след като това не променя нищо?
Кой в края на краищата носи отговорността?
От продължението на доклада става ясно, че това е всеки друг, но не и самата Комисия за енергийно и водно регулиране. В почти половината си съобщения от КЕВР обясняват как от тях нищо не зависи.
Според Закона за водите изпълнението на одобрените бизнес планове е било отговорност на търговските дружества – ВиК оператори, които следва да създадат необходимата организация и да осигурят ресурс за постигане на заложените цели. Отговорността за това е на техните собственици, както и на собствениците на публичните ВиК системи, които са възложили с договори тяхната експлоатация на избраните ВиК оператори. За дружествата с държавно участие пък отговарят министърът на регионалното развитие и благоустройството (припомнете ми, моля, кой беше той) или общинските кметове, ако дружеството е с общинско участие. Те са длъжни да контролират изпълнението на самите бизнес планове и заложените в тях основни показатели. Да, но явно не са изпълнили своите задължения.
Публичните собственици на ВиК системите и съоръженията (асоциации по ВиК и общински съвети) е следвало да осъществяват контрол по изпълнението на сключените договори, включително да приемат и контролират изпълнението на подробни годишни инвестиционни програми. Тяхно е задължението да осъществяват текущ контрол и върху качеството на стопанисването и експлоатацията на публичните ВиК системи и да предприемат действия за тяхното прекратяване, в случай на съществено неизпълнение, да контролират спазването на Наредбата за изискванията и критериите за ВиК операторите и за квалификацията на персонала им, да подпомогнат ефективното и качествено стопанисване на ВиК системите и предоставянето на ВиК услугите.
Явно контролът е никакъв. А парите от увеличенията са усвоявани. Те са харчени за всичко друго, но не и за изпълнението на инвестиционните планове. С други думи – те са откраднати. И сега, след третата година от общо четирите за инвестиционния период, КЕВР се сеща да предприема мерки от типа „след дъжд-качулка“. Комисията предлага ВАП да извърши проверка по отношение на осъществявания контрол от страна на собствениците на публичните ВиК оператори за изпълнението на договорите за възлагане на управлението, както и за прилагането на Механизма за реинвестиране на част от приходите. В обхвата на проверката следва да бъде включено и изпълнението на договорите за експлоатация, стопанисване и поддръжка на ВиК активите и предоставяне на ВиК услуги на потребителите.
Относно възложената от ВАП проверка за качеството на вложените материали във ВиК мрежите, въз основа на постъпилата от ВиК операторите документация за удостоверяване спазването на нормативноустановени изисквания към продуктите, влагани във ВиК мрежите, в доклада на Комисията е констатирано, че „дружествата полагат усилия в тази посока“. Това би било смешно, ако не бе жалко. Да положиш усилия, не е като да си свършиш работата, за която си взел пари чрез увеличение на цената.
И отново КЕВР не носи отговорност. Контролът по отношение на спазването от ВиК операторите на техническите изисквания за съответствие на влаганите във ВиК мрежите материали се упражнява от министъра на регионалното развитие и благоустройството. В тази връзка КЕВР великодушно е предложила на ВАП да предостави събраните материали и да бъдат изпратени на компетентния орган, а именно Агенция за държавна финансова инспекция /АДФИ/.
Редно е да се отчетат странностите на ситуацията. А те са липсата на каквато и да е реакция от страна на Държава, правителство, медии. Над новината бе разперен сериозен чадър и се съмнявам, че хората въобще са разбрали какво се е случило. Основните национални, регионални и кабелни телевизии дори не реагираха. Единствено обществената телевизия сътвори новина от три изречения и препратка към сайта на КЕВР. Реагираха също няколко интернет-сайтове. И това бе всичко.
Какво ще последва?
Тъй като до момента КЕВР разполага само с определени материали, тя предлага да се изчака изготвянето на годишните финансови отчети, за които срокът още не е изтекъл, след което да се направи цялостен анализ на дейността на ВиК операторите за 2019 г. чрез проверки на отчетните доклади за изпълнението на бизнес плановете на ВиК операторите за 2019 г., както и чрез проверки на място. Чак след това ще бъде извършен анализ на отчетените данни и резултатите от извършените проверки, както и след оценка на качеството на предоставената информация, КЕВР ще прецени предприемането на последващи действия. Накратко, отново ще се правят проверки и анализи, а кога ще се търси отговорността за несвършената работа и как ще бъдат компенсирани потребителите на услугата си остава мистерия. До тогава потребителите са длъжни да плащат явно безпричинно увеличената цена на водата.
Колко пари от увеличенията все пак са потънали в небитието?
От дългия 284 страници доклад става ясно, че в България през 2019 г. са изразходвани над 835 млн. кубически метра вода. От тях на потребителите са фактурирани едва около 363 млн. кубика вода. Това показва, че неносещата приходи вода или иначе казано загуби са 56.54%. Сумата на фактурираните количества вода, според цените на съответните водоснабдителни дружества за 2019г. е в размер на близо 800 млн. лева. Въпреки този огромен ресурс, основните показатели за качество не се изпълняват. Ако предположим, че за предходните две години количествата фактурирана ни вода е на същите нива (на практика те са по-големи и взимайки съответните цени за 2017 и 2018 г.), то изчисленията показват, че дружествата са придобили допълнителен финансов ресурс в от над 350 млн. лв. за изминалите три години от инвестиционния период.
Ако прибавим и парите от увеличението, което ще получат ВиК операторите в края на 2020г., то сумата ще набъбне до над 600 млн. лв.
