От 1 януари 2021г. водата за столичани поскъпна до 2.935лв. за 1 кубик. Повишението спрямо предходната година е с 25 стотинки, или с 6.11%. Цената е нов исторически максимум. Само преди дни, безволевият и лишен от всякакви възможности за противодействие регулатор – КЕВР, позволи на безскрупулния концесионер Веолия да се наложи за пореден път. Глух и сляп остана регулаторът за фактите, които по своята същност биха довели до намаляване на цената и направо прекратяване на договора с тази фирма, чиято цел е да се облагодетелства и други грозни неща.
Кои факти пренебрегна КЕВР по отношение на оператора Софийска вода?
По отношение на цената: В заложения инвестиционен план за периода 2017-2021г. бе предвидено цената да се увеличи от 1.824 лв. в края на 2016г. до 2.688 лв., считано от 1 януари 2021 г. Това са 0.864 лв. или 47.35% за този 5-годишен период. Малко са бизнесите в България, на които са позволени и най-вече гарантирани подобни увеличения на приходите, носещи съответната печалба. Вместо това, оправдавайки се с различни наредби и скрити зад мъгляви коефициенти, трудно доказуеми и неконтролирани от страна на регулатора и принципала на оператора – Столична община, факти, КЕВР одобри текущите нива на цената на водата. А по фактология това е увеличение с 1.111 лв. за кубик (или 60.91%) за този 5-годишен период.
По отношение на непрекъсваемостта в доставката на вода: Поглеждайки в доклада от проверките на КЕВР, всеки би могъл да прочете, че има влошаване по отношение на непрекъсваемостта в подаването на вода на столичани. Непрекъсваемостта, която се измерва чрез показател, представляващ съотношение, отчита влошаване с 22% между одобрените нива според бизнес плана за годината и реално отчетените нива.
По отношение на загубите: От доклада на КЕВР става ясно, че от дружеството отчитат 47.77% загуби при заложени 43.46%. Тоест, ако е трябвало за годината да се намалят загубите с 6-7% е видно, че това не се е случило. От всичко до тук, става ясно, че за дружеството не е приоритет намаляване на загубите в мрежата, което се води основен довод за вдигане на цената. И въпреки новопостъпилите суми от увеличението – резултат няма. Ако добавим и факта, че част от постигнатото намаление на загубите е следствие от тенденцията в намаляване на водоподаването в Столицата поради по-ниската консумация, картинката започва да изглежда доста грозна. Дори в исторически план, в договора за концесия бе заложено, че нивото на загубите трябва да е около 30-35% в края на периода, изтичащ тази година. Така логично, като не се подменя водопроводната мрежа, броя на авариите расте с всяка изминала година, като за 2019 г. ръстът е с нови 5.32%, до 98.46 броя аварии на всеки 100 км.
По отношение на ефективността на разходите: Как се разходват парите от увеличенията? Логично е, че когато искаш от някой да ти реши проблем, то очакваш той да го направи, след като му даваш все повече пари, като краен резултат проблемът трябва да е решен. Не така обаче смятат от Софийска вода, харчейки парите от увеличението за всичко друго, но не и за елиминиране на проблемите в мрежата. Оказва се, че на потребителите не им се решава проблема, тъй като парите не са похарчени по предназначение. В и К Дружеството прибира приходите от увеличението, увеличава печалбата си, но в същото време не решава проблемите по мрежата. Неслучайно, в доклада на КЕВР е отразено, че показателите по ефективност на разходите по доставяне, отвеждане и пречистване се влошават, съответно с 15.63%, 64.81% и 28.34% спрямо заложените нива на показателите за 2019г.
Защо тогава монополистът може да проявява наглост и безочие?
Краткият отговор е – защото така му е позволено и законово регламентирано. От доклада от общественото обсъждане стават ясни няколко тревожни факта.
1. Монополистът може да си поиска увеличение на цената с колкото си реши, стига да се обоснове, че уж ще извърши някаква дейност.
2. Комисията за енергийно и водно регулиране не може чисто законово да направи нищо друго, освен да ограничи това искане, чрез орязване на ценообразуващите елементи.Факт е обаче, че тя не го прави, а дори дава по-висока цена от исканата. Пише го в доклада за заявената цена за 2021г.
3. Използваните данни за ценообразуващите елементи се правят прогнозно за последващ период, а действителните резултати от вече изминалите периоди се оказва, че имат чисто статистическо-информативен характер.
4. КЕВР не може да контролира дружеството и да следи за изпълнение на договора за концесия, тъй като това е в правомощията на принципала – Столична община. Логичен е въпросът – след като не изпълнява показателите за качество, а оттам и договора, защо не се налагат никакви санкции за неизпълнението му.
5. Дружеството-концесионер не подлежи на наказателна отговорност, ако не изпълни основните показатели за качество на услугата. То просто регистрира неизпълнението им и толкоз. Дори официално може да не се обоснове за причините за неизпълнение на показателите за качество. Средствата от приходите по увеличението не подлежат на връщане.
6. Няма институция, включително КЕВР, която да е в правото си да намали цената на водата, която, както пише в дебелите книги по пазарна икономика би трябвало да може да се движи и в посока намаляване. Това не се случва дори при неизпълнение на договора или при извънредна обстановка, като съществуващата в момента пандемия.
С колко се облагодетелства концесионерът и за какво харчи парите ни?
За последните 10 години приходите от продажби на услуги се увеличиха от 118 млн. лв. на 176 млн.лв. в края на 2019г. Това бе постигнато при увеличение на цената от 1.54лв. за кубик вода до 2.581 лв., което позволи на Софийска вода, за 10 г. да вземе 170 млн. лв. повече от потребителите. Печалбата на дружеството скочи от 14.512 млн. лв. до 36.475 млн. лв. в края на 2019 г. Иначе казано, печалбата на концесионера на тази социална услуга е за 25.73 млн. лв. средногодишно за последните 10 години. И това е чистата печалба, невключвайки финансовия ресурс, изтичащ към различните „наши фирми“. Средносписъчният брой служители на дружеството е постоянен, като средният брой е около 1150. Да, те са облагодетелствани, тъй като средната брутна заплата, заедно със социалните придобивки в дружеството, скача от 1 248 лв. през 2010 г. до 2 424 лв. в края на 2019 г. Това си е увеличение със 100% за периода. В същото време, резултатът от намаляването на общите загуби във водопроводната мрежа се е понижил с едва 14.84% за 10 г. или по 1.48% на година. Съмнявам се, че този процент е заложен в концесионния договор.
За последните 10 години към столицата са отпускани средно около 141 млн. кубически метра вода годишно, като от тях от столичани се потребяват около 80 млн. кубика, което означава, че средно всяка година губим по 61 млн. кубика вода. Вода, която ние потребителите също плащаме, чрез калкулацията й в цената.
И на последно място. В края на всяка година Софийска вода „присвоява“ пари от потребителите по фактури. Това е обусловено от промяната на цената. За конкретния пример може да прочетете тук. Но както се казва, Нова година е, бонуси трябва да има.
Честита ви нова цена на водата, столичани!
