Проучване на КНСБ показва, че през юни за издръжка на 4-членно семейство, включващо двама родители и две деца, са необходими поне 2504 лв.
С тези средства домакинството може да покрие разходите си за храна, жилище, здравеопазване, образование, транспорт и почивка спрямо средните български стандарти.
Средно за издръжката на едно лице са необходими 626 лв, показва изследването.
Данните бяха представени от президента на КНСБ Пламен Димитров и икономистът в Института за социални и синдикални изследвания Виолета Иванова.
От началото на година спрямо декември 2019 г. общата стойност на издръжката на живота бележи слабо намаление с 0,5%. Причината е понижението на цените на природния газ, както и спадът на цените на петрола на международните пазари, а оттам и на бензина и горивата на вътрешния пазар.
Наред с това хранителните стоки бележат леки колебания нагоре и достигат ръст от 2%.
По-забележимо нарастване се наблюдава при групите: сирена (3,1%), животински и растителни масла (4%), захар и захарни изделия (3,2%). Това увеличение се компенсира от намалението на нехранителните стоки с 2,8%.
В сравнение със същия период на миналата година обаче необходимата сума за издръжка на живот се увеличава с близо 56 лв., или с 2,3%. По-силно изразен ръст отново се наблюдава при хранителните стоки с 5,9%, за който принос има увеличението на цените, а оттам и на разходите в групите:
-хляб и зърнени храни (3,6%),
-месо и месни продукти (11,6%),
-мляко и млечни продукти (с 5%),
-захар (с 6,8%),
-заведения за обществено хранене (със 7,1%).
С изключение на ресторантите, останалите групи имат висок дял в потребителската кошница при бедните домакинства и в резултат на това техният живот поскъпва относително повече, отбеляза Виолета Иванова.
Групата на хранителните стоки бележи най-високо си нарастване от 7 години насам, след като през 2013 г. достига до 5,1%.
При нехранителните стоки трендът се обръща на годишна база и регистрира спад от 1%.
За осигуряване на средствата, необходими за издръжка от 2504 лв., следва нетният размер на работната заплата за всеки от двамата възрастни членове на този тип домакинство, да бъде не по-нисък от 1252 лв.
Сравнението с официалните данни от първото тримесечие на 2020 г. показва, че нетната работна заплата е 1022 лв. Това означава, че размерът е по-нисък с около 18,4% от необходимото за издръжка, а в стойностно изражение разликата е с 230 лв.
Темпът на нарастване на необходимата работна заплата за издръжка на живот се забавя.
За едногодишен период възнаграждението се увелича с 9%, а необходимата заплата за издръжка на живот с 2,3%.
Въпреки това нетният размер на заплатата в ресторантьорство, например от 492 лв. изостава с цели 60% от необходимата за издръжка на живота (1252 лв.).
С около 46% е по-ниска нетната работна заплата от необходимата за издръжка на живота в областите Видин (678 лв), Благоевград (672 лв).
Подобна е ситуацията в Силистра, Кюстендил, Перник. Това е една от причините за засилена вътрешна миграция и за обезлюдяване на малките населени места.
Изследването показва следните основни изводи: 67% от домакинствата живеят с общ доход на 1 лице под необходимите средства заиздръжка на живота, след като през същия период на 2018 г. са 75,1%, а 2019 г.- 71%.
Очертава се тенденция към намаление, но все още всяко 7 домакинство от 10 живее с общ доход на 1 лице под необходимите средства за издръжка на живота.
Групата на бедните лица се запазва на високи нива, въпреки слабото намаление спрямо същия период на предходната година.
За периода 2018-2020 г. се очертава тенденция на нарастване на дела на високодоходните домакинства от 24.9% до 33%. Но едва 30% от българите получават работна заплата на нивото на средна или по-висока от нея.
