Интензивността, с която маркетингът ни убеждава да купуваме продукти, е равна на интензивността на изхвърлянето накрая. Има силна статистическа зависимост между двата индекса. Това показва изследване на икономиста Димитър Събев, съвместно с Университета за национално и световно стопанство, където той прави докторантура. Събев е и колумнист на Икономически живот, където публикува своите анализи.
40% от нашенците през изминалата година са разхищавали и са изхвърляли продукти на боклука. Купуваме, не използваме, а захвърляме стоки и храна, с която сме се запасили, сподели той пред БНР.
Оказва се, че хората с най-ниски доходи са най-уязвими за неблагоприятни маркентингови въздействия. Тези, които получават до 1000 лв. са склонни да вземат продукт на промоция, който в последствие захвърлят, тъй като се е оказал некачествен. Според него бедните са по-уязвими, за разлика от хората с високи доходи, над 5 хиляди лева, които по-внимателно си разпределят парите и по-рядко ги дават за глупости.
В изследването се отчита разнородност на потреблението в различните региони на страната. Според Събев това е сигнал, че „нашето общество, което нито е консуматорско, нито е колективистично от източен тип, търси посока за развитие“.
Същевременно изследването е засякло и друга тенденция – млади, добре образовани хора с високи доходи се завръщат към земята и затварят буркани. По-заможните не си купуват лотарийни билети. Правят го най-уязвимите три групи – хората с доходи под 1000 лева и под 500 лева, хората, които живеят в малките градове, съответно имат по-малко житейски хоризонти и трето хората, които са млади, на възраст до 25 години.
Над 50 % от хората до 25 години отговарят, че имат опит с търкане на талончета.
