Очакванията на европейците за личното благосъстояние остават песимистични в контекста на продължаващата пандемия, сочи проучване на Кантар, поръчано от Европейския парламент и проведено в последните два месеца на 2020 година.
53% от респондентите в ЕС смятат, че икономическата ситуация в тяхната страна след една година ще бъде по-лоша от сегашната. В България такова е мнението на 55% от анкетираните. Едва всеки пети европеец (21%) вярва, че националната икономическа ситуация ще се подобри през следващата година. В България делът на хората, които изразяват оптимизъм по този въпрос, е едва 13%.
В три държави-членки – Латвия (68%), Франция (67%) и Чехия (67%) – над две трети от гражданите смятат, че икономиката ще бъде в по-лошо положение. Най-висок дял от европейците, които очакват икономиката да се подобри през годината, се наблюдава в Малта (42%), Ирландия (39%) и Естония (34%).
Повече от половината от анкетираните (52%) в ЕС очакват техните индивидуални условия на живот след една година да бъдат същите каквито са днес, като за България делът им е 40%. Една четвърт (24%) в ЕС смятат, че след една година личните им условия за живот дори ще се влошат, като в България повече от една трета от хората (35%) подкрепят това мнение. 21% от респондентите в ЕС очакват, че условията им за живот биха били по-добри през следващата година, докато делът им в България е отново по-нисък – 15%.
В повечето държави-членки по-малко от 10% от анкетираните заявяват, че през много често изпитват затруднения при плащането на сметките си. Всъщност това се отнася само за 1% в Дания и 2% в Полша, Швеция и Холандия. Въпреки това има пет държави-членки, в които над 10 на сто от гражданите посочват, че имат затруднения през повечето време. Най-високият дял е в Гърция (28%), следвана от България (19%), Португалия (15%), Кипър (14%) и Литва (12%). Средната стойност за ЕС е 7 процента.
Италия има най-висок дял от анкетираните, чиито затруднения са „от време на време“ (49%), като е и една от четирите държави, в които над 50% от гражданите имат затруднения през по-голямата част от времето, тук са Гърция (41%), България (44%) и Португалия (46%). Средната стойност за съюза е 25 на сто.
В същото време повечето от европейците са оценили положително отговора на здравната криза на ниво ЕС в сравнение с предприетите действия в собствената им държава. Почти трима от четирима анкетирани (72% средно за ЕС и 68% за България) смятат, че планът за възстановяване на ЕС ще позволи на икономиката на тяхната страна да се възстанови по-бързо от негативните ефекти вследствие на пандемията от коронавируса.
Новото проучване установява увеличение с десет процентни пункта на броя на гражданите, изразили положителни нагласи към ЕС (50%) в сравнение с есента на 2019 г., като за България делът им достига до 59%. 66% от анкетираните в ЕС (61% за България) са оптимисти за бъдещето на Европейския съюз.
Проучването установява, че гражданите формулират нов основен политически приоритет за Европейския парламент: 48% искат борбата срещу бедността и социалните неравенства да бъде на челно място в дневния ред, като за България такъв отговор дават 61% от анкетираните. Това е основен приоритет за почти всички държави членки на ЕС, с изключение на Финландия, Чехия, Дания и Швеция, където борбата срещу тероризма и престъпността е на първо място. Българите поставят този приоритет на трето място с дял от 36% (средно за ЕС този показател е 35%, също на 3-то място), веднага след нуждата от предоставяне на достъпна храна и справедлив стандарт за живот на земеделските стопани (37%).
За ЕС следват осигуряването на качествено образование за всички (33%), както и за опазване на околна среда (32%), като данните за България сочат, че за 31% от анкетираните достъпът до качествено образование е най-приоритетен, а за 24% от тях това е опазването на околната среда. С дял от 35% друг приоритет, който е особено важен за българските респонденти, са мерките, целящи пълна заетост в държавите членки, като нивото му за България е с 14 процентни пункта повече от средното ниво в ЕС (21%).
Пандемията и други глобални предизвикателства – като извънредната ситуация с изменението на климата, допринасят към призива на гражданите за нуждата от фундаментална реформа в ЕС. 63% от анкетираните в ЕС (55% в България) искат Европейският парламент да играе по-важна роля в бъдеще, което представлява увеличение от 5 процентни пункта (6 за България) в сравнение с есента на 2019 г.
Освен положителните нагласи към ЕС, се повишават и призивите за промяна: само 27% от европейците (35% от българите) подкрепят ЕС в настоящия му облик, а 44% (34% за България) „по-скоро подкрепят ЕС“, но биха желали да бъдат направени промени. На общоевропейско ниво 22% от анкетираните „са по-скоро скептични към ЕС, но има шанс да променят мнението си, ако бъде осъществена радикална реформа“, като данните за България са идентични – 20% от респондентите са дали такъв отговор.
