Сгрешен екодоклад, изготвен от България, може да предизвика сериозни сътресения, алармира бизнесът

Сгрешен екодоклад, изготвен от България, може да предизвика сериозни сътресения, алармира бизнесът

Възможно е България да е изпратила грешно изготвен доклад относно състоянието на биоразнообразието у нас.

Това става ясно от писмо на работодателските организации, адресирано до премиера и няколко министри, чиито ресори може да бъдат засегнати.

Въпросът е, че докладът е силно негативен и показва драстично влошаване на състоянието на видовете.

Бизнесът алармира, че остават само няколко дни, в които България може да коригира изпратения от самата нея, силно негативен доклад.
Държавата спешно трябва да поиска от консорциум ДЗЗД „ЕНВИМОН“ да коригира, чрез общо европейска методология оценката на параметъра „Бъдещи перспективи” в доклада си, поръчан от МОСВ, настояват работодателите и цитират някои факти, според които България докладва състоянието на 212 вида в четири биогеографски района.
Цифрите показват, че:

  • Благоприятните оценки намаляват почти три пъти – от 53% намаляването е до 19 %;
  • Неблагоприятните оценки се увеличават съответно от 35 на 70%;
  • Лошите оценки се увеличават от 3 на 8%.

В писмото се подчертава, че нито една от останалите държави-членки не е доказала такова екстремно занижаване на оценките за природозащитно състояние на видовете, напротив, налице е подобрение:

  • Румъния докладва силно подобрение – от 108 оценки за благоприятно състояние на видовете през 2013 г., сега техният брой е 284;
  • Гърция докладва леко подобрение – от 100 оценки за благоприятно състояние на видовете през 2013 г., сега техният брой е 104;
  • Средно за Европа, едва около 1% от оценките за видовете показват влошаване.

Работодателите смятат, че посоченото показва по категоричен начин, че методологичният подход, използван при оценката на природозащитното състояние на видовете в България е коренно различен от подхода, използван от останалите държави членки на ЕС.

Бизнесът задава няколко въпроса:

  • Кои са авторите на оценките, представени в докладването, от името на България?
  • Какъв е техният опит и компетенции, като се има предвид, че голяма част от оценките са поставени на базата „Експертна оценка”?
  • Каква методика е използвана за определяне на оценките и сравнима ли е тя с подхода, използван от останалите държави – членки на ЕС?
  • Какво следва от тук нататък и какви действия МОСВ смята да предприеме, за да бъдат коригирани оценките на природозащитно състояние на голяма част от видовете?
  • Какви са последиците от докладваното влошено състояние на голяма част от видовете в България?

Прогнозират се и последствията:

  • Докладването внушава недвусмислено, но същевременно необосновано и при липса на надеждно оценени факти, че страната ни не изпълнява задълженията си по Директивата за местообитанията и допуска драстично влошаване на състоянието на видовете и природните местообитания по Натура 2000. Това може да доведе до наказателни процедури срещу България;
  • Поставя се под въпрос процеса на извършване на оценки за съответствието на инвестиционни предложения с предмета и целите на защитените зони – след като състоянието се е влошило до такава степен, държавата не е трябвало да допуска изграждането на редица финализирани и бъдещи инвестиционни предложения. Невъзможността за реализиране на магистрала Струма-Кресненското дефиле, нововъзникващи ситуации и около реализирането на магистрала Хемус, пълна невъзможност за изграждането на тунел под Шипка, невъзможността за изграждане на втори лифт в Банско, силно се доближава до казуса с Калиакра, за който България беше осъдена от европейския съд за законосъобразно изградените ветропаркове. „Виновни“ обаче се оказаха собствениците на имоти класифицирани като понто-сарматски степи. За всичките територии с понто-сарматски степи бе въведена забрана за извършване на икономически дейности, с което бяха отнети законови права на собствениците на имоти в тези територии, вкл. за извършване на дробено мащабно земеделие и животновъдство;

Работодателските организации са на мнение, че ако държавата спешно не поиска от консорциума, изготвил доклада, да приложи недвусмислено и компетентно европейска методология за оценка на параметъра „Бъдещи перспективи”, то неправилно оцененото рязко влошаване по параметър „Бъдещи перспективи” може да бъде преодоляно единствено чрез въвеждане на строги административни забрани и инвестиционни ограничения.

Досегашните искания на част от най-радикалните и комерсиализирани природозащитни организации в България е именно такова, в заповедите за обявяване на защитените зони да бъдат включени строги забрани и ограничения, за да се спре по презумпция всяко икономическо, индустриално развитие, строителство на магистрали и друга инфраструктура на територията на Натура 2000, което ще доведе до загуба на много работни места. Такъв тип политика противоречи категорично на приетия от ЕК План за действие „За природата, хората и икономиката”.

Според бизнеса, след като настоящата площ на Натура 2000 не е в състояние да осигури опазването на видовете и местообитанията от Натура 2000, значи тя би следвало да се увеличи.

Прогнозира се, че през следващите месеци със сигурност ще се появят редица предложения за определяне на нови зони от страна на зелените организации. Страната ни няма да е в състояние да предостави каквито и да е било аргументи срещу това, при положение, че самата тя е докладвала влошаването на своето биоразнообразие.




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"