Биоразнообразието на територията на Европейския съюз продължава да намалява с бързи темпове, сочи нов доклад на Европейската агенция за околната среда.
Документът, озаглавен „Състоянието на природата в ЕС“, официално потвърждава, че Европа е далеч от изпълнението на основните цели, заложени в Стратегията за биоразнообразието до 2020 г., а крайният срок наближава.
81 % от местообитанията днес имат статус „в лошо състояние“, като повече от 1/3 продължават да се влошават. Също толкова обезпокоителна е и ситуацията с видовете: 60 % от тях имат статус „в лошо състояние“, а едва 6 % показват тенденция към подобряване.
Проучването сочи, че най-сложно се справят рибите, като 38 % от тях са с „лош“ природозащитен статус, а състоянието на половината от видовете риби и земноводни продължава да се влошава.
Природозащитната организация WWF напомня, че есетровите риби са определени от Международния съюз за защита на природата като най-застрашената група от видове в света.
Последните размножаващи се есетрови популации в Европейския съюз са се съхранили в долното течение на Дунав – на границата между България и Румъния, както и в Черно море.
„Наложително е ЕС и държавите-членки да осигурят ефективна защита за поне 30 % от нашите морета – цел, чието значение за възстановяването на природата се признава от Стратегията за биологичното разнообразие“, казва Александър Корнет от офиса на WWF за Европейски политики.
„България носи сериозна отговорност за непостигането на целите, заложени в Стратегията за биоразнообразието 2020. Това ясно личи от двете хоризонтални наказателни процедури срещу страната ни“, коментира Добромир Добринов, експерт по природозащитно законодателство във WWF България.
Първата процедура е, че не са проведени оценки за степента на въздействие на планове и проекти, оказващи значителни отрицателни въздействия върху зоните от мрежата „Натура 2000“. А втората – не се обявени защитени зони по директивата за хабитатите и мерки за защитата на намиращите се там видове и местообитания.
