През 2023 г. огромното мнозинство (93,9%) от предприятията в ЕС са използвали фиксирана широколентова връзка за достъп до интернет. Делът е още по-висок за средните и големите предприятия, където почти всички предприятия съобщават, че се свързват с интернет чрез фиксирана широколентова връзка. Това сочат данните от обширно проучване на Евростат за цифровата икономика в съюза.
В сравнение с нивата преди пандемията през 2019 г. (91%), през 2023 г. се наблюдава увеличение от 2,9 процентни пункта (pp) на фиксираната широколентова връзка между предприятията в страните от ЕС. Най-забележимо увеличение се наблюдава в Гърция (15,8 процентни пункта), Румъния (15,6 процентни пункта) и България (8,7 процентни пункта), макар страната ни да е с под 90% дял на фирмите използващи широколентов интернет, което ни нарежда във втората половина на класацията.
По отношение на скоростите на интернет, предприятията, които са имали максимална договорена скорост на изтегляне на най-бързата фиксирана интернет връзка от най-малко 1 Gb/s, са се увеличили с 0,9 процентни пункта в предприятията в ЕС през 2023 г. Най-голямо увеличение е наблюдавано в средиземноморските острови на Кипър (5,1 процентни пункта ) и Малта (4,6 процентни пункта), следвани от Испания (3,8 процентни пункта). Намаление е отбелязано в Швеция (-2,1 п.п.), Литва (-1,6 п.п.) и Латвия (-0,5 п.п.).
И тук България е сред последните с 6,7%, отбелязвайки спад спрямо 2020 година (7,5 на сто).
Опашкарската позиция на дигитална България се потвърждава и по отношение на използването от предприятията на софтуерни приложения за планиране на корпоративни ресурси (ERP).
Процентът на предприятията в ЕС, които са използвали ERP софтуерни приложения, достига 43,3 % през 2023 г. Евростат изследва три типа приложения – ERP, приложенията за управление на взаимоотношенията с клиенти (CRM) и софтуер за бизнес разузнаване (BI).
Сред трите типа бизнес софтуер, ERP е използван от най-висок дял от предприятията в ЕС. През 2023 г. повече от половината предприятия в Дания, Белгия, Швеция, Финландия и Испания са използвали ERP софтуерен пакет за споделяне на информация между различни функционални области. От друга страна, ERP софтуерът се използва от по-малко от една четвърт от предприятията в Румъния (22,6 %) и България (21,7 %).
Изследването установява още, че 45,2 % от предприятията в ЕС използват облачни услуги. Почти всяко трето предприятие (30,7%) използва облака за съхранение на файлове. 30 % съобщават, че го използват за офис софтуер (напр. текстообработващи програми, електронни таблици) и 27,6 % за софтуерни приложения за сигурност, докато около 19,4 % го използват за хостване на своята база данни.
През 2023 г. използването на облачни изчисления варира значително в държавите-членки на ЕС. Най-високи дялове са отчетени във Финландия (78,3%), Швеция (71,6%), Дания (69,5%) и Малта (66,7%). От друга страна, услугите за облачни изчисления са използвани от по-малко от едно на всеки пет предприятия в България (17,5 %), с което сме последни и Румъния (18,4 %).
Евростат изследва и използването от предприятията на Изкуствен интелект, като през 2023 г. по-малко от 1 на 10 предприятия в ЕС са използвали AI технологии
През миналата година 8% от предприятията в ЕС с повече от 10 служители и самостоятелно заети лица съобщават, че използват една или няколко от следните AI технологии:
- за извършване на анализ на писмен език
- за машинно обучение (напр. дълбоко обучение)
- AI технологии, автоматизиращи различни работни процеси или подпомагащи вземането на решения
- за конвертиране на говорим език в машинно четим формат
- за идентифициране на обекти или лица въз основа на изображения
- за генериране на писмен или говорим език
- позволяващи физическо движение на машини чрез автономни решения, базирани на наблюдение на околната среда
Делът на големите предприятия, използващи тези AI технологии, възлиза на 30,4% и е значително по-висок от този на малките предприятия (6,4%). Разликата може да се обясни със сложността на внедряването на AI технологиите в предприятието. Макар и на ниско ниво, предприятията в ЕС са използвали повечето AI технологии за автоматизиране на различни работни процеси (3 %), AI технологии за извършване на анализ на писмен език (2,9 %) и AI технологии за машинно обучение (2,6 %). Отново делът на големите предприятия, които съобщават, че използват тези видове AI технологии, е 4 до 6 пъти по-висок (Фигура 11).
Сред държавите-членки на ЕС AI технологиите са били използвани от повече от 15% от предприятията в Дания 15,2% и Финландия (15,1%). Усвояването на AI технологиите е на ниско ниво в по-голямата част от другите държави-членки на ЕС с дялове под 10%. Най-ниските стойности са отчетени в Унгария и Полша (и двете по 3,7 %), България (3,6 %) и Румъния (1,5 %).
У нас делът на големите предприятия, използващи изкуствен интелект е 13,8%, а на малките – 3 на сто.
