Европейският съвет одобри окончателно пакета закони за изменението на климата, които задължават 27-те държави членки да намалят колективно парниковите си емисии с 55% до 2030 г. – от нивата от 1990 г. – и да се превърнат в икономика с нулеви емисии до 2050 г.
Европейският съюз и няколко други държави увеличиха обещанията си за намаляване на парниковите газове и достигане на въглероден неутралитет на виртуална среща на върха, свързана с климатичните промени, организирана от американския президент Джо Байдън през април. Въпреки това има опасения дали световните лидери ще спечелят подкрепата на парламентите си, за да впишат обещанията в закон.
До момента само пет държави действително са дали своите правно обвързващи ангажименти, според данни на Climate Watch. Те са Обединеното кралство и Нова Зеландия, както и членовете на ЕС Унгария, Люксембург и Франция.
Одобрението на пакета от политики е последният печат върху закона за климата, който европарламентът прие миналата седмица. ЕС работи по този закон, откакто през 2019 г. стартира визията си, съгласно Европейския зелен договор.
Ройтерс съобщава, че единствено България е гласувала с „въздържал се“. Окончателният компромис не отразява националната ни позиция в достатъчна степен, е заявил говорител на българското правителство.
Нетната нула е сценарий, при който броят на емитираните парникови газове не е по-голям от количеството, отстранено от атмосферата, като се използва метод, известен като улавяне на въглерод. Някои учени и природозащитници критикуват нетните нулеви планове, защото се разчита на технология, която не е напълно разработена. Те твърдят, че светът трябва да се стреми да намали изцяло използването на изкопаеми горива и да се ориентира към икономики с ниски или нулеви въглеродни емисии.
Новият закон се стреми да ограничи зависимостта ни от улавяне на въглерод, като ограничи количеството емисии до 225 мегатона въглерод. Той също така ще се стреми да превърне държавите в отрицателна въглеродна икономика – където те премахват повече въглерод от атмосферата, отколкото отделят в нея. Това е планирано да се случи след 2050 г.
Настоящото увеличение на обещанията от ЕС – както и от други страни, включително САЩ и Великобритания – са насочени към поддържане на средно нарастване на глобалната температура в рамките на 1,5 градуса по Целзий от прединдустриалните нива и доста под 2 градуса. Международният панел за изменение на климата рисува катастрофална картина в сценарий при надминаване на 2 градуса, при който допълнително 1,7 милиарда души ще изпитват тежки горещини поне веднъж на всеки пет години, морското равнище ще се повишава с още 10 сантиметра и кораловите рифове почти ще бъдат унищожени.
Някои природозащитници също предупредиха, че дори по-амбициозните обещания не са достатъчни, за да поддържат температурно повишение от до 1,5 ° C.
