Опит за „творчески портрет“
Представете си автомобил, който струва 2 000 долара или лаптоп, струващ 100 долара, или Iphone за 70 долара, или си представете каквото и да е десет пъти по-евтино, отколкото би ви струвало сега, представете си какво търсене ще има за такъв продукт. Това си е представял вероятно Елон Мъск преди 15 години, седейки над купчина от 165 милиона долара.
Бизнесите, които той започва са съсредоточени върху някои от най-основните принципи на икономиката. Най-често той не разработва нещо ново, а прави вече съществуващо, но както трябва. Мъск печели основната част от имуществото си, когато еBay купуват PayPal, създадена от компанията Конфинити, в която той е притежавал 11,7% от активите, поради по-ранното присъединяване на компанията му – X.COM.
Елон Мъск винаги е имал страст към изследването на космоса, но както се знае общественият интерес към космоса спада след епохата на мисиите „Аполо“, следователно планът на Мъск с новото си богатство е да изстреля ракета към Марс, където да създаде малка оранжерия, в която да виреят растения на далечната планета. Не след дълго обаче осъзнава, че планът му да похарчи имуществото си за това зрелище е невъзможен. Дори със своите 165 милиона долара, изпращането на неща в космоса е адски скъпо. В момента основната американска компания, която изпраща ракети в космоса – ULA, взима 40 милиона на изстрелване. Тогава Мъск установява, че главният проблем на космическата авиация е фактът, че компаниите за изстрелване на ракети в Космоса, всъщност просто събират части от производители, конструирайки ракетите си. Това значи, че всеки един от производителите на компоненти и за подкомпоненти на компонентите, и т.н., взима своята надценка и това води до голямо нарастване в цената на крайният продукт.
Space X обаче работи по различен начин. 85% от компонентите, които използват са разработени и конструирани в техни фабрики, което им позволява да се възползват от по-евтините си части. Например, радио-комуникационната система на космическия кораб, закупена от друг производител би струвала от 50 до 100 хиляди долара. Когато те си я произведат, цената й пада до около 10 хиляди.
Тази политика е много сходна и с политиката на Мъск, що се отнася до „Теsla”, където около 80% от 5300-те части, нужни за направата на автомобила се произвеждат от компанията. Основната част от компонентите, които не са произведени от Тесла са батериите. По принцип е много трудно да се разработят батерии на такова ниво, че да бъдат с цена, която да може да се състезава с вече съществуващите гиганти на пазара. Около 60% от батериите в световен мащаб са произведени от Panasonic, BYD и LG. Което значи, че „Теsla”, които купуват батериите си от Panasonic, плащат около 10 хиляди долара за 50 киловатовата батерия, с която разполагат повечето от моделите на техните коли. Това е значителна част от цената на крайния продукт, който струва около 35 хиляди долара при положение, че се опитват да изкарат и печалба. Ако те произвеждат батериите си на половин цена, както се очаква да стане след построяването на общия завод на Теsla и Panasonic, колите ще могат да увеличат силата на батериите си двойно или да намалят цената си значително.
Вертикалното интегриране на производството, разбира се, има и своите недостатъци, например след проектирането на новата Теsla Model 3, която разполага със желязно шаси, вместо с използваното преди алуминиево при Теsla Model S и Х, машините за заваряване имаха проблем при сглобката. Това значително забавя целия процес на конструиране.
Теsla също така базира цялото си производство в Съединените Щати, което допълнително го оскъпява. Това би било странен ход, тъй като повечето компании вече са изнесли своето производство в Африка и Азия, където работната ръка е по-евтина, но Теsla разчитат на автоматизиране на производството. Това става лесно във Щатите, където е пълно с високо квалифицирана работна ръка. Освен това, един от главните плюсове на базирането на продукцията в Щатите е разстоянието между завода и офисите за управление на производството. При Теslа оптимизациите в производството са бързи, тъй като тялото, което взима решенията е на около 50 мили от завода. При SpaceX тази философия е още по-развита, тъй като офисите за управление буквално се намират в завода.
Мъск мечтае да прати хора на Марс. Това е и голямата причина да направи SpaceX. Той не иска да изкара пари от компанията, но за да изпълни задачата си има нужда от много пари. Затова решава да се включи в бизнеса с интернет. Планът е да изпрати множество сателити в ниска земна орбита и да достави високоскоростен интернет във всяка точка на света. Ако 50 милиона души от 7 милиарда възможни се включат в програмата за този вид нов интернет, той ще изкарва 30 милиарда годишно и след като включим и факта, че изстрелването на неговите SpaceX ракети вече струва 5 пъти по-малко в сравнение с тези на ULA, около 8 милиона долара, не е невъзможно тази цел да бъде постигната.
Главната идея на предприемача е ракетите да станат още по-евтини – около 4 милиона на изстрелване и след разработките на новите модели, при които голяма част от ракетата се връща обратно на Земята, готова за презареждане и ново изстрелване, това не е невъзможно. Горивото за стандартна ракета Falcon 9 струва около 200 хиляди долара на изстрелване, което е пренебрежимо малко в сравнение с 40-те милиона, които отиват за построяването на ракетата. Проблемът е, че пазарът за ракети е нееластичен. Колкото и да се намали цената на изстрелването, не се увеличава търсенето, както е при Теsla, тъй като средностатистическият човек не изпраща ракети там.
С намаляването на цената обаче Мъск се надява да привлече инвеститори в космическия туризъм и други дейности, които ще станат възможни при цени под 4 милиона на изстрелване.
Въпреки всичко, SpaceХ не е компания за печелене на пари и затова няма да бъде публична, преди да може да осигури полети до Марс. Но благодарение находчивостта на бизнесмена, тази цел, може би, не е много далеч в бъдещето.
