Няма двоен стандарт на храните по оста „Изток-Запад“, заяви председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов.
Той представи сравнителен анализ на проведените изследвания на храни и напитки от Гърция, Португалия, Унгария, Испания, Германия и на аналозите им от търговската мрежа в България.
Изпитани са 11 продукта. При два от тях (консерви с грах и царевица) се наблюдава значително различие в показателите. Други 4 (масло, шоколад, шоколадови бонбони, риба тон) имат минимални и несъществени за качеството разминавания.
При 5 продукта (зехтин, спагети и три вида алкохол) не се установяват статистически доказуеми различия.
За изследването е била създадена работна група от представители на КЗП и БАБХ, Министерство на икономиката и научни институции.
Според Маргаритов би трябвало да се въведе дефиниция в законодателството на понятието „съществена разлика“, да се обясни какво представлява и да се сложат граници, ако трябва по продуктови групи.
И когато такава е налице, това категорично да бъде признато за нелоялна търговска практика и този, който го прави, да бъде санкциониран.
Проучването е обхванало храни и напитки от шест продуктови групи стоки: макаронени изделия, шоколадови изделия, млечни продукти, консерви, зехтин, спиртни напитки.
Избрани са идентични продукти от една и съща марка, които са разпространени в по-голямата част от пазара на Европейския съюз.
Пробите са взети от представители на КЗП и БАБХ.
Тестването на мострите са извършени в акредитирани лаборатории по методология, разработена от Генерална дирекция „Съвместен изследователски център” на ЕК.
Изследвани са показателите: мазнини, включително наситени, протеини, въглехидрати, включително захари, хлориди (сол), влакнини (фибри). Направено е калкулиране на енергийна стойност на храните. При спиртните напитки е изследвано съдържанието на етилов алкохол, метанол и висши алкохоли, а при млечните продукти – санитарна микробиология.
Констатираните разминавания между храните и напитките, продавани в България и в държавите от Западна Европа са минимални. Не може да се направи категоричен извод дали те променят качеството на съответните търговски марки в положителна или отрицателна насока. Обичайно тези различия са правилно изписани на етикетите и не заблуждават потребителите.
Консумацията на включените в проучването храни и напитки не води до различни здравни последствия за хората в България в сравнение с държавите от Западна Европа, категорични са от КЗП.
