Въпреки че много от нас искат живота и социалните ни контакти да се завърнат към нормалното след пандемията, в същото време това ни притеснява. Всички сме принудително асоциални повече от година, поради което много от нас намират социалните контакти на живо за неловки – чувстваме се сякаш трябва наново да се научим как да седим в една стая с друг човек. Дори сънищата ни са променени по неочаквани начини, като се наблюдава тенденция на кошмари, свързани със социалната дистанция. Когато светът отново отвори, ще има ли период на свикване докато се почувстваме отново „нормално“ в социална ситуация, или нашите умения са изгубени и ще трябва отново да ги научим, пита в свое изследване БиБиСи.
За щастие социалните ни умения не могат да се изгубят толкова лесно и сведения от места, които са по-малко засегнати от Ковид-19 показват, че не отнема много време до завръщане към някакъв вид социална нормалност. Въпреки това, можем да очакваме някои спънки в процеса и ще бъде от полза да сме подготвени за тях.
Мозъкът в изолация
Не трябва да ни изненадва, че много от нас се чувстват „ръждясали“ социално. До някаква степен, всички сме изпитвали самота и социална изолация по време на пандемията, две неща, които могат да се свържат с когнитивен спад по различни начини. Например, хората с по-тесен социален кръг са склонни да имат по-малка амигдала, която е центърът за обработване на емоции в мозъка. Хроничната самота може да засегне нивата на хормоните, свързани със стреса и социалното свързване; един от резултатите от това може да е по-голяма склонност към депресия. Като цяло, самотните хора са по-податливи на параноя и негативни мисли.
Продължителната изолация също въздейства и на паметта. Всички социални същества, включително и хората, имат нужда от достатъчно интерактивна стимулация, за да поддържат мозъка си здрав и работещ. Така че, ако все повече се улавяме, че не можем да се сетим за някои думи в разговор, това може да е ефект от продължителното стоене у дома. За много хора това означава, че в по-голямата част от времето общуват единствено с партньора и семейството си, с познати модели на разговор. Когато дойде време за разговори с приятели, може да се чувстваме несигурни, тъй като това ще изисква използване на някога познат език, който сме заровили дълбоко в паметта си; това може да доведе до трудности в намирането на правилните думи.
Разбира се, както индивидуалните ситуации на хората варират широко, така ще варира и преходът обратно към социалния живот след пандемията. Безработен човек, който е по-уязвим на заболявания и е прекарал целия период живеещ сам, може да се чувства по-дезориентиран от финансово стабилен човек, живеещ и работещ в голяма къща заедно с други хора. Като цяло, някои от промените в нашето поведение могат бързо да се върнат към по-типични социални модели.
Но Даниела Ривера, биолог в Университета Майор в Сантяго, вярва, че физическите промени в мозъка, като тези свързани с паметта, няма да изчезнат толкова лесно. Със свиването на някои части на мозъка, функцията на паметта може да бъде засегната с години след периоди на социална изолация и с нея нашите възможности за лесна комуникация с други хора. Но не само мозъците ни се променят. Психолозите забелязват, че повече хора страдат от стрес при социални взаимодействия, които варират от незнание как да се завърши разговора без ръкостискане или прегръдка, до свършване на темите за разговор.
Ситуацията обаче е особено неприятна за хора със социална тревожност. „Поддържането на прогреса при тях е много важно, защото когато вече не са сред хора, както е ситуацията в последната година, е много лесно да се върнат обратно към старите си навици“, казва Марла Генова, бивш учен-психолог, която обучава хора със социална тревожност и тревожност при говорене. Има притеснения и за учениците, които са изпаднали социално поради постоянните локдауни. „На тази възраст мозъкът още се развива и нервните връзки се създават. Това е критична фаза на развитие на социалните умения, която ще дефинира как децата взаимодействат с връстниците си“, обяснява Ривера. Тя се притеснява, че продължителната изолация може да доведе до развитието на фобия при някои. Междувременно, възрастните хора, които е по-вероятно да живеят сами, може да се чувстват по-некомфортно в използването на технологии за запазване на социален контакт. Ривера предвижда някои промени при по-уязвимите хора в процеса на ре-социализация, които могат да включват хиперактивност, нетърпимост, раздразнителност и тревожност.
Как да се върнем към нормалното
Различията в продължителността на затварянията и културите ще направят ре-социализацията различна по света. Въпреки това, могат да се забележат някои общи фактори.
Физическият контакт, който преди приемахме за даденост когато сме сред хора, най-вероятно ще ни се струва като нещо странно още известно време. За Андре Робълс, който менажира компания за пътувания в Кито, Еквадор, където започват да отварят въпреки многото случаи, е „малко странно да видим обществото, което беше много топло и приветливо, сега да е отдръпнато при поздрав. Допирането на лакти се е превърнало в новият поздрав“. Други пък намират за неловко да се прегръщат. За Мелани Мусон, специалист по застраховки от щата Монтана, елементът, който изисква малко свикване, е разбирането на мненията на хората относно риска. Случаите на Ковид бавно намаляват в нейния щат, който е бил силно разделен по темата за носенето на маски. „Чувствам се странно когато се срещна с хора, които са много притеснени от Ковид“, казва тя. „Тъй като предимно общувам с хора, които не се притесняват, аз живея в балон на нормалност. Има много хора, които не са съгласни с това и на които не им е комфортно. Балонът ми се пука всеки път, когато осъзная, че много хора не са се завърнали към нормалния живот.“
Роджър Хо, психолог в Националния университет в Сингапур, обяснява, че социализирането с маски помага нещата да са по-нормални. „Животът продължава както обикновено, но го правим с маски.“ Полезен в случая е опитът от предишни периоди, когато се е налагало носене на маски, включително по време на епидемията от САРС и стриктното придържане към правителствените закони за носене на маски. Хо смята, че на хората в места, където има съпротива против маските, е нужно повече обяснение защо това е нужно и как може да помогне социализирането. Един от начините да се промени негативното отношение срещу хората, които излизат с приятели и чувството на неспокойство около хората, е да ограничим социалния си кръг.
Хората споменават, че това да бъдат по-избирателни към тези, с които се социализират им носи по-голям физически и психологически комфорт. Научната работа на Ричард Слатчър, психолог в Университета в Джорджия, и екипът му показва, че огромната загуба в социални контакти с познати е отчасти компенсирана от по-стабилна връзка в семейните отношения и близките приятелства, които хората ценят повече. Част от социалното преподреждане след пандемията ще наложи да се научим как да пренасочваме времето си от семейството към приятелите, колегите и познатите, без да губим връзката с близките си.
Постепенно свикване
В този процес е важно са сме търпеливи и добри към себе си. Според съвет от Американския център за социална тревожност, „в тези времена трябва да помним, че всеки един от нас изпитва социална тревожност до някаква степен“. Не трябва да бързаме да премахнем неловкостта от социализацията. Една от добрите страни на бавния процес на ваксинация е, че „това ще ни помогне с приспособяването“, казва Слатчър. Той подчертава издръжливостта ни, като добавя, че „част от стреса, който ще изпитаме, например как да забавляваме гости у дома, ще бъде приятен стрес“.
А тези, които мислят че ще имат повече затруднения със завръщането в обществото, може да намерят полза в лечение против социална тревожност. Това често включва експозиционна терапия или постепенно излагане на неприятни ситуации, за да се изгради толерантност към тях. Въпреки правилата за социална дистанция, това излагане може да стане под формата на коментари в социалните мрежи или споделяне на мнения, за да се практикува отстояването им. Избягването на социални ситуации може единствено да доведе до още повече дискомфорт.
Психоложката Генова призовава хората да не се изолират за повече от няколко дни подред, когато е възможно. Междувременно, биоложката Ривера съветва излагането на различни ситуации, за да се контролира стреса от изолацията. Това включва физическа активност като каране на колело, социална активност като виртуални срещи на кафе, когнитивна активност като игри за трениране на мозъка и емоционална активност като терапия.
Дори тези дни да имаме трудност да говорим по телефона или да ни е некомфортно когато приятел предложи да се видим, можем да си спомним за социалната устойчивост, която се случва на различни места по света. Добилите огромна популярност снимки от плувният басейн, пълен с посетители в Ухан, Китай, откъдето започна пандемията, показват, че светът рано или късно ще се завърне към нормален живот.
