Подборка материали от сп. „Changer d’Air“, селектирана от RFI*
Къде отиват парите от въглеводородите?
Деветте основни петролни и газови компании си поделят печалба в лазмер на 100 милиарда след данъчно облагане само за първото тримесечие на 2023 г. и повече от 420 милиарда за 2022 г. Това е много, но е по-малко от печалбите, реализирани в началото на 2022 г., в резултат на войната в Украйна, която доведе до скок на цените на енергията.
Дали тези мегапечалби правят възможно финансирането на прехода към свят с ниски въглеродни емисии? Въпросът ще бъде в центъра на дебатите на дългоочакваното общо събрание на акционерите на TotalEnergies, което ще се проведе в Париж на 26 май. Междувременно го поставихме на Франсис Перин, директор проучвания в Iris и специалист по енергийни въпроси:
„Големите петролни компании обикновено използват печалбите си в три основни направления. Първо, те облагодетелстват акционерите си по два начина: чрез увеличаване на дивидентите им и чрез изкупуване на част от собствените им акции, в резултат на което се повишава цената на акциите, които все още са в обращение. Второто направление са инвестициите. Една газово-петролна компания, която не инвестира, се самоубива бавно. През 2023 г. първата частна компания ExxonMobil трябва да инвестира 23 до 25 милиарда, саудитската държавна компания Aramco смята да инвестира между 45 и 55 милиарда. С течение на времето инвестициите в невъглеводороди имат тенденция да се увеличават както по абсолютна стойност, така и като дял от общите инвестиции на тези компании, макар че този дял все още е преоблдаващ. За TotalEnergies той е около 25% от общите инвестиции с тенденция на постепенно увеличаване. И на трето място частично изкупуване на техния дълг с цел допълнително подобряване на финансовото им състояние, което и без това е много добро.“
Климатичните рекорди следват един след друг и си приличат помежду си
Следващите четири години ще бъдат най-горещите в историята на Земята. Това е 98% сигурно, според Световната метеорологична организация. Тази изключителна горещина се дължи на комбинирания ефект от увеличаването на парниковите газове и метеорологичния феномен Ел Ниньо, който потвърждава завръщането си за 2023 г. Съдбоносният праг от + 1,5°C затопляне в сравнение с прединдустриалната ера се очаква да бъде преминат през 2027 година. И макар че за момента се смята, че това ще е само временно, можем да очакваме катастрофални последици за здравето, миграционните процеси и околната среда. Този праг от 1,5°C беше определен като цел, която не трябва да бъде превишавана от всички страни в Парижкото споразумение за климата, подписано през 2015 г.
Тракери за яхти
Филмовият фестивал в Кан беше открит на брега на Средиземно море със своя червен килим, своите звезди… и своите яхти. Както всяка година, безброй от тези луксозни плавателни съдове хвърлят котва в залива пред палатата, а някои оставят двигателите си да работят непрекъснато. В Twitter група от активисти, наричаща се Yacht CO2 Tracker, показва изчисленията сиq проведени в продължение на няколко месеца на въглеродния отпечатък на тези силно замърсяващи кораби. Те обясняват много подробно своя метод на изчисление.
Преброени са близо 70 акостирали яхти (без големите платноходи и круизни кораби), цитира групата в. Le Parisien: „Това са около 47 000 литра изразходвано гориво на час или около 130 тона отделен CO2.“ Всеки час 1,7 тона CO2 се отделят от най-големите от тях. Това е еквивалентът на два полета отиване и връщане от Париж до Ню Йорк. Но това е и количеството (2 тона), което един французин трябва да се стреми да отделя всяка година, за да останем в рамките на Парижкото споразумение.
Групата активисти иска да привлече общественото мнение, но преди всичко това на кинодейците, чиято индустрия остава с много силен въглероден отпечатък. Попитан от нашите колеги от France Info, Сирил Дион, който носи шапките на екологичен активист и режисьор, реагира: „Знаем, че това не е достатъчно. Ще си кажат, че еколозите са фашисти, защото насочват гнева и срещу яхтите. И тогава, добре е да се осъди това, което не е наред, но е добре да се предложи нещо“.
Гъбите се приспособяват към фунгицидите
Световната здравна организация за първи път предупреди през октомври за тяхното въздействие върху човешкото здраве. Сега учените говорят за това от гледна точка на щетите по културите. Според тях всяка година гъбите унищожават между 10 и 23% от насажденията в света, към което трябва да се добавят допълнителни 20% след прибиране на реколтата. Бедствие, пред което фермерите са безпомощни, тъй като фунгицидите, които са принудени да изпозват, стават все по-малко ефикасни. Ето защо е необходимо прилагането на нови техники за засаждане и създаването на култури, които са генетично по-устойчиви на тази заплаха.
Зелени фондове за Бенин и Кот д’Ивоар
За първи път две африкански държави имат възможността да се възползват от средства от Африканската банка за развитие за финансиране на проекти за устойчиво развитие.
Бенин и Кот д’Ивоар са щастливите печеливши от новото зелено финансиране от Африканската банка за развитие (АБР). До края на следващата година АБР предвижда да предостави на тези две страни пакет от 500 милиона долара. Целта е да се даде възможност на предприемачите да реализират проекти, които могат да се борят срещу изменението на климата. Защото, според Африканската банка, инвестициите в екологичния преход на континента са незначителни, докато световните нужди възлизат на стотици милиарди долари.
Ето защо АБР иска да създаде мрежа от национални зелени банки в целия континент. „Целта е чрез създаване на зелени облекчения в рамките на съществуващите търговски банки или чрез предоставяне на правителствата на възможността за създаване на национални зелени банки да започнем да вписваме зелените инвестиции в инвестиционните навици“, обяснява Одри-Синтия Ямаджако, координатор на инициативата в рамките на АБР. Чрез създаването на тези зелени облекчения внасяме в търговските банки компетентност да инвестират в зелено, да структурират по-добре зелени проекти и също така да им предоставят типа финансиране, от което се нуждаят.
*Превод Георги Саулов
