В света има много идеи. Някои от тях са добри, други не толкова. Но как да разберем кои идеи са добри и кои не?
Един от честите начини да обясним нещо, особено в миналото, е бил да кажем, че висша сила го предизвиква. Например, когато не сме знаели какво предизвиква светкавиците, можем да кажем, че Зевс е сърдит и затова ни праща бедствието.
Проблемът на този тип решение на ситуацията е, че няма никаква стойност за предвиждане.
Никога няма да знаем дали в даден следващ момент, „Зевс ще пусне“ светкавица или не. Ако погледнем научното обяснение на това природно явление – триенето на частици в облака – е много по лесно да предвидим, кога ще има светкавица, а като разберем, че светкавицата е електромагнитен феномен, можем да разберем, къде точно ще удари.
Нещо подобно се случва и в съвременната сфера на изкуствения интелект (AI).
Първоначално нашият алгоритъм налучква отговора на определения въпрос с нещо случайно, да кажем, Зевс. Но постепенно след множество грешки в предвиждането на „светкавици“, алгоритъмът започва да свързва определени обекти, както по-горе – облаците със светкавиците.
Да приемем, че има нещо като бейзбол база, представляваща идеята за светкавица в нашия алгоритъм. Тя принадлежи на последния слой на нашата програма и описва кристализирания отговор на въпроса ни. Преди нея има множество други „бази“, например облаци, температура, скорост на вятъра, слънце и т.н.
Първоначално всички тези „бази“ са свързани с еднаква сила (Байас). Така програмата ни трудно ще предвиди светкавица с наличната ни информация за времето. С течение на времето обаче, по метода на изключването AI засилва връзката между облак и светкавица, тъй като му помага да предвиди феномена (има по голяма стойност на предвиждане), докато намалява връзката между, да кажем, слънце и светкавица, тъй като има по малка стойност на предвиждане. Така с течение на времето, по не толкова ясни за нас начини, алгоритъмът се специализира в своята работа – предвиждането на светкавица.
Може би вече започвате да виждате общото между AI и нашия интелект. И ние, като алгоритъма, постепенно изключваме лошите идеи на база това, колко добре описват заобикалящата ни вселена.
Това обаче не прави идеите ни реалност. Просто ги прави полезни за предвиждане на бъдещето.
Какво ще стане, ако въпреки това сме направили грешка в извода си за връзката между две събития и каква е вероятността да сгрешим, е тема на друг разговор и статия.
Засега е важно, че в повечето случаи нашите теории предвиждат добре бъдещето, пък кой знае, някой ден може би ще открием феномен, необясним с настоящите ни разбирания и ще се наложи да ги променим.
