Учени изследват връзките между мозъчната дейност и социалното поведение на животни

Учени изследват връзките между мозъчната дейност и социалното поведение на животни

Взаимодействащи си една с друга мишки, синхронизирали своята мозъчна дейност. „Изглеждаше интересно и малко странно“, казва д-р Козоровицки от Северозападния университет в Америка. Тя смята, че явлението може да бъде допълнително проучено с нов инструмент, който те са разработили за манипулиране на мозъка и дейностите на животните.

Инструментът включва оптогенетична техника, която използва малка LED светлина, имплантирана в мозъка на животното, за да активира отделни групи неврони. Или по точно, невронни йонни канали, които се кодират от ген за светлочувствителен протеин, извлечен от водорасли. Той първо се вмъква в интересуващите ни неврони, за да ги накара да реагират на светлина.

Изучаването на социалното поведение с оптогенетика в исторически план е било трудно, тъй като източникът на светлина обикновено е бил прикрепен към главата на животното чрез оптични кабели, което е пречело на нормалното поведение на животното. Така Джон Роджърс, биомедицински инженер от университета, който специализира в областта на биоелектрониката, разработва малки безжични устройства, които, след като бъдат имплантирани, могат да се управляват дистанционно от близък компютър.

„Тъй като всичко е имплантирано, мишките могат да се държат естествено и могат да си взаимодействат социално помежду си“, обяснява д-р Роджърс. „Нямате кабели, които се заплитат и няма монтирана на главата предавка“, която мишките да могат да гризат.

Инструментът също така позволява на изследователите да контролират независимо няколко устройства и няколко животни едновременно. Роджърс и Козоровицки започнали да търсят начин да го тестват. Д-р Козоровицки видяла изследване, показващо, че взаимодействащите мишки произвеждат синхронни ментални вълни в медиалната префронтална кора. Може би, помислила си тя, оптогенетичното устройство може да провери обратната връзка: Ако мозъците на две животни са синхронизирани, животните щяха ли да станат по-социални?

Отговорът е положителен. Резултатите могат да подскажат, че мозъчният синхрон става двигател на социалното поведение – и е нещо повече от просто странична работа на мозъка, извършващ подобни дейности или възпроизвеждащ подобни мисли в споделена среда.




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"