fbpx

Наскоро преживяхме бум на криптовалутите и в частност Биткойн, за който несъмнено всеки чу. Дори да не сте навътре в нещата, медиите ни заляха с информация за скока в цената на Биткойн. Млади компютърни запалянковци станаха „за една вечер“ милионери. Но какво всъщност представлява криптовалутата и защо е важно да се интересуваме от този нов начин на обмяна на богатство?

Моята история с Биткойн започна в началото на второто десетилетие на 21-ви век. Седях си вкъщи след училище и разглеждах любимите ми информационни сайтове: Редит (Reddit) и Форчан (4chan). Забелязах, че във Форчан някой беше постнал тред за това как заплаща с Биткойн за снимки, които биха били готин фон за компютъра му. Заинтересовах се какво представлява Биткойна и разбрах, че принадлежи към клас на нов вид пари: Криптовалути. След около петнайсет минути вече имах собствен електронен портфейл и можех да започна да се разплащам с Биткойни.

Не след дълго обаче загубих интерес, след като бях изхарчил часове от процесорното ми време в безуспешни опити да изкарам някой Биткойн. След бума на тази криптовалута отново се увлакох от темата и тук ще ви представя това, което научих, като се опитам да ви обясня как работи една система от криптовалути и как да се сдобием с няколко Биткойна.

Блокчейн седи в основата на всяка една криптовалута. За да се предаде уникален Биткойн от един човек на друг, е нужно информацията за предаването му да бъде записана някъде. Транзакцията бива запазена в момента на извършването ѝ в т.нар. Блок. Блокът, както обясних в предишна моя статия, е като кутия с информация, в която е записан изпращащият и получаващият участник в транзакцията, както и количеството валута, което бива обменено. Този блок впоследствие е криптиран със хаш алгоритъм (в случая на Биткойн най-често е SHA256 – 256 bit Secure Hash Algorithm), след което блокът бива изпратен на „Майнери“. Това са машини с много мощни видеокарти, които се опитват да дешифрират хаша, за да докажат, че транзакцията е валидна, тоест, че човекът, който изпраща Биткойн е автентичен и че разполага с нужният биткойн.

Вече разгледах метода за криптиране на Дафи-Хелман. Да припомнтя, че изяснихме как информацията е лесно да се криптира по този начин, но е трудно да се декриптира без притежанието на личният ключ. Е, „майнерите“ се опитват да направят точно това. Мъчат се да разберат личните ключове на изпращачите, за да докажат тяхната автентичност. Единственият начин да се намерят тези ключове е чрез налучкване и проба-грешка. Това води до нуждата на огромната процесорна мощ за търсенето на тези решения. Този, който открие правилното решение, добавя блока, описващ транзакцията към веригата Блокчейн и бива възнаграден с определено количество Биткойни, днес 12,5.

Методът се нарича „майнинг“, защото наподобява копаене за злато. Тъй като решаването на сложните хашове е на случаен принцип, може да бъде решено от първият път или да отнеме известно време. Точно като случайното копаене на злато.

Освен това Биткойн има вградена система за намаляване на възнаграждението за всеки следващ изкопан биткойн. След пускането на криптовалутата през 2009, са се давали по 50 за прибавянето на един блок, след това по 25 и сега сме на 12,5, като те ще намаляват регулярно на всеки 210 000 блока (около 4 години), докато наградата стане все по-малка и не бъдат „изкопани“ практически всички Биткойни. По това криптовалутите също приличат на златото.

Тази система осигурява цената на Биткойн и решава проблема с неконтролируемата инфлация. Тъй като Биткойн е децентрализиран, правенето на нови пари не се контролира от банка. Това е и причината да съществува това намаляващо възнаграждение.

И така, за „нула време“ и няколко хиляди лева, вие може да се сдобиете с хардуер и да започнете да копаете за Биткойн. Къде са минусите? Първо, разбира се инвестицияТА в достатъчно мощен „майнър“, за да имате реален шанс да откриете решението преди всички останали, които се опитват да го направят. Освен това токът, за да работи вашата машина също струва пари. В случая сигурно се питате дали не може да превърнете домашния си компютър в „майнър“. Разбира се, можете, точно това направих преди 5–6 години, когато се бях запалил по биткойн, но шансът ви да намерите решение и съответно да изкопаете Биткойни е почти нулев.

Едно решение, което намалява първоначалната инвестиция е да се включите ви „миньорска група“ и да давате колкото можете да си позволите процесорно време, като проверявате само част от решенията и съответно, ако вашата група открие решението, си разделяте Биткойновете спрямо това кой колко решения е проверил. Това значи, че с вашата видеокарта с 2 гигахерца производителност ще изкарате няколко жълти стотинки в Биткойн. Затова именно не си струва да копаете за Биткойн, без да инвестирате в „майнер“. Електрическата енергия ще излезе по-скъпо от средната печалба.

А ако се замислите, бихте ли се състезавали да търсите злато с лопата срещу хора с багер?




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"