България е приела няколко мерки за подкрепа, за да смекчи въздействието на инфлацията върху цените на енергията за домакинствата и бизнеса. Повечето мерки обаче са неефективни, тъй като намаляват ценовия стимул и не са насочени към най-уязвимите. Очаква се мерките да отпаднат постепенно до средата на 2023 г. (в този контекст припомняме, че само преди дни работодателските организации у нас поискаха помощите да продължат до края на годината, б.р.).
Това се казва в частта за България в публикувания от Европейската комисия пролетен пакет от европейския семестър за 2023 г. Комисията е формулирала и насоки за отделните държави членки.
За страната ни се отбелязва също така, че през 2022 година са се появили признаци на постоянна инфлация и ограничения на предлагането. Докато първоначалният скок на инфлацията е до голяма степен предизвикан от външни фактори като високите цени на енергията и храните, вътрешните фактори стават все по-важни, довело до известно постоянство на инфлацията. Средната годишна инфлация на потребителските цени (ХИПЦ) беше 13% през 2022 г., доста над общата инфлация в ЕС от 9,2%, но все още под нивата на инфлация в балтийските държави, както и в Полша, Чехия и Унгария.
Изтъква се нараствавнето през 2022 година на номиналните заплати с 16,4%, което е доста над нивото на инфлация. Бързото нарастване на заплатите създава потенциал за вторичен ефект и по-голяма устойчивост на инфлацията, предупреждават от ЕК.
Относно насоките в пролетния семестър, Комисията е изготвила доклад съгласно разпоредби от Договора за функционирането на ЕС за 16 държави-членки: Белгия, България, Чехия, Германия, Естония, Испания, Франция, Италия, Латвия, Унгария, Малта, Австрия, Полша , Словения, Словакия и Финландия. Целта на този доклад е да оцени съответствието на държавите-членки с критериите за дефицита и дълга.
Установява се, че критерият за дефицит не е изпълнен от България, както и от Белгия, Чехия, Германия, Естония, Испания, Франция, Италия, Латвия, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия.
Заявява се, че Еврокомисията ще предложи на Съвета на ЕС да открие основани на дефицит процедури при прекомерен дефицит през пролетта на 2024 г. въз основа на данните за резултатите за 2023 г.
Сред общите изводи се откроява това, че Европейската икономика продължава да показва устойчивост в предизвикателен глобален контекст.
По-ниските цени на енергията, намаляването на ограниченията на доставките и силният пазар на труда са подкрепили умерения растеж през първото тримесечие на 2023 г., разсейвайки страховете за рецесия. В същото време, докато инфлацията продължава да намалява, основната инфлация се затвърди, което налага допълнително затягане на финансовите условия.
Припомня се, че пролетната икономическа прогноза сочи, че икономиката на ЕС ще нарасне с 1,0% през 2023 г. и 1,7% през 2024 г. Инфлацията в ЕС се очаква да бъде 6,7% през 2023 г. и 3,1% през 2024 г.
