След месеци на преговори финландската Nokian Tyres бе на прага, в края на миналата година, да финализира продажбата на руския си бизнес за 400 милиона евро. Тогава Москва отново промени правилата, разказва Ройтерс в свой репортаж.
Правителството през декември изиска компаниите, които напускат Русия, да продадат операциите си поне на половин цена и поискаха 10% от продажбата за федералния бюджет, наречен от Министерството на финансите на САЩ „данък за излизане“.
Nokian Tyres намали договорената продажна цена на руската петролна компания Tatneft до 286 милиона евро, като най-накрая осигури одобрението на правителствената комисия, която наблюдава чуждестранните инвестиции през март, девет месеца след започването на нейното „контролирано излизане“.
Продължителното напускане на Nokian Tyres илюстрира нарастващите насрещни ветрове, пред които са изправени западните компании, които все още не са напълно напуснали страната. Петнадесет месеца след като нахлуването на Москва в Украйна предизвика масово изселване, фирмите, които все още са там, са изправени пред нарастваща несигурност.
„Войната промени работната среда по бърз и непредсказуем начин“, заявява пред Ройтерс главният директор по трансформацията на Nokian Tyres Йохана Хорсма. „Новите промени в регулациите в Русия през септември и декември оказаха голямо влияние„, изтъква той.
От телекомуникационни компании до модни търговци на дребно, хиляди фирми спряха операции в Русия миналата година, тъй като западните правителства наложиха санкции. Някои успяха да договорят бързо излизане, често продавайки с огромни отстъпки или предавайки ключовете на местното ръководство.
Скоростта на напускане вече се е забавила значително, но правилата са още по-трудни. Национализирането на активи с президентски указ – постоянна заплаха – беше използвано през април с изземването на активи, собственост на финландския Fortum и германския Uniper.
Получаването на одобрение от правителствената комисия е много изискващо, отнемащо време и трудно, казва д-р Питър Уанд, партньор в Baker McKenzie във Франкфурт, който работи по напускането на Nokian Tyres. Процесът на оценка, който изисква руска оценка на бизнеса, е особено дълъг, с непрекъснато затягащия се режим на санкции, изискващ постоянни проверки за съответствие, отбелязва Уанд.
Томас Корменди, главен изпълнителен директор на норвежката фирма за опаковане Elopak, която финализира продажбата на руския си бизнес на местно ръководство през март срещу неразкрита такса, каза, че „неизвестното“ е първостепенният проблем.
„Имате много, много по-малко видимост за външните фактори, отколкото обикновено бихте имали за всяка друга бизнес сделка“, казва Корменди, който остава с впечатление, че комисията е претоварена с броя на заявления за обработка. „Бяхме групирани с други компании и получихме инструкции… вероятно защото те просто нямаха необходимите ресурси, за да се обърнат към всички един по един“, разказва той.
Заместник-министърът на финансите Алексей Моисеев миналия месец заяви, че еднократният характер на всяко решение обяснява защо процесът не е бърз, изтъквайки, че комисията се събира три до четири пъти седмично и разглежда 20 въпроса всеки път.
„Чужденците не трябва да бъдат пускани на пълна цена… трябва да им е трудно“, казва Моисеев. Може обаче да има изключения – когато това е удобно на Русия. „Тоест, когато за нас е по-добре чужденците да напуснат по цивилизован начин, вместо да напуснат и просто да заключат бизнеса, който притежават.“
Руските купувачи се стремят да се възползват от огромните отстъпки и използват добре установени контакти, за да прокарат сделките, според един западен инвеститор, който все още притежава руски активи.
Купувачът трябва да бъде добре подбран, за да се избегнат измамниците, отбелязват от Nokian Tyres. Много руски купувачи едновременно участват и в други мащабни излизания или преговори.
Отношенията на компаниите с правителството са от решаващо значение, казва Татяна Становая, основател на анализаторската фирма R.Politik. „Зависи много от това какви лични отношения има една чуждестранна компания с правителството и дали има влиятелни партньори в руското ръководство“, отбелязва тя.
Корменди, който описва национализацията като „най-лошия кошмар“ на всяка компания, посочва, че Elopak се е съгласил на шестгодишна клауза за обратно изкупуване, отразяваща сделките, сключени от много напускащи фирми.
Според Питър Уанд времето изтича за останалите. „Ако не можете да продадете навреме, идва момент, в който може да нямате пари, за да продължите дейността си“, предупреждава той и подчертава, че „часовникът тиктака бързо за тези, които все още са в Русия“.
