Държавният глава Румен Радев наложи вето върху част от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. Припомняме, той бе приет късно в петък от парламента.
В изявление от Дондуков 2 Радев обяви, че връща закона за преразглеждане, като посочи три основни повода за това:
- санкциите срещу разпространение на фалшиви новини, с които според президента се атакува последните остатъци от свободата на словото
- мерките срещу спекулата, които задължават търговците да предлагат стоки и услуги на фиксирани цени, които според Радев е ще доведат до блокиране на стопанските дейности, до отлагане на дългоочакваното понижаване на цените на топлоенергията и горивата, биха възпрепятствали очакваното сезонно намаление на редица стоки, правят невъзможен вносът на животоспасяващи лекарства и продукти, чиято цена на международния пазар се повишава. (Припомняме, по-рано днес АИКБ поиска от президента вето заради този текст, а и финансовият министър Горанов обяви, че е против фиксиране на цените)
- мобилизирането на армията, което по мнението на президента вменява функции за употреба на сила извън конституционните правомощи.
Самият закон обрасна с предложения, които нямат пряко отношение към борбата с коронавируса
Румен Радев
Предлагаме ви пълният текст на изявлението на държавния глава.
„Народното събрание гласува Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на 13 март. Моето решение е да наложа вето върху част от закона и да го върна за повторно разглеждане в българския парламент.
Кризата изисква обединяване на усилията на институциите и обществото. Кредитът на доверие, който управляващите получиха, трябва да се използва рационално, а не да е прелюдия към безконтролно упражняване на властта. Липсата на кадри, на оборудване и капацитет в здравната ни система и дефицити при организацията се компенсират с крайно рестриктивни мерки, които засилват напрежението и самата криза, в които условия работят медиците и хората в жизненоважни производства и услуги.
Законът атакува последните остатъци от свободата на словото. Няма дефиниция за невярна информация, затова пък българите ги грозят тежки глоби и затвор. Експертите, журналистите и гражданите ще бъдат принудени да си налагат автоцензура и то в условията на динамична промяна на разбирането ни за пандемията, за нейното възприемане и за необходимостта от алтернативни позиции. Тази норма може да бъде употребена за интерпретиране на всяко неудобно свободомислие. И още нещо важно – според приетия закон това ограничение остава и след изтичане на извънредното положение.
В момента в света и в частност в България протичат паралелно две кризи: първата е здравната криза, породена от коронавируса, втората е икономическа и социална, породена от мерките за борба срещу вируса. Икономическата криза засега се пренебрегва, тя е на втори план, но тя хвърля стотици хиляди българи в трудна битка за оцеляване. Те имат нужда не от заплахи, а от подкрепа. Всички засегнати страни приемат спасителни пакети за най-бедните, за изпадналите в техническа безработица, за дребните и средните предприемачи, отделят се милиарди. Трябва да отчитаме, че възможностите на нашият бюджет са по-скромни, но нуждите на българите са по-остри и неотложни поради ниските доходи. Липсата на убедителни мерки в подкрепа на засегнатите ще породи социално напрежение в близко бъдеще. Гладът ще надделее над страха и последствията рискуват да бъдат разрушителни, затова правителството следва неотложно да преразгледа своята политика спрямо най-пострадалите и засегнатите.
Спекулата с най-необходимото – дезинфектанти и лични предпазни средства руши така необходимото доверие в обществото. Срещу спекулата трябва да има безкомпромисни мерки, но те от своя страна не трябва да водят до блокиране на стопанските дейности, до отлагане на дългоочакваното понижаване на цените на топлоенергията и горивата, да възпрепятстват очакваното сезонно намаление на редица стоки. Така предложеният модел за борба със спекулата на практика прави невъзможен вносът на животоспасяващи лекарства и продукти, чиято цена на международния пазар се повишава.
Споделям напълно убеждението, че в моменти на тежки изпитания въоръжените сили са длъжни да помагат на обществото, но когато им се вменяват функции за употреба на сила извън конституционните правомощия, следва да се търси максимален консенсус между всички отговорни институции с цел минимизиране на риска от злоупотреба със сила, а не решенията да се вменяват на една единствена институция – изпълнителната власт, игнорирайки ролята на върховния главнокомандващ в мирно и във военно време.
Самият закон обрасна с предложения, които нямат пряко отношение към борбата с коронавируса.
Никоя битка не е спечелена със страх. Тоталната блокада поражда повече проблеми, отколкото решава. В днешното изпитание е важна отговорността на всеки един: ограничаването на контактите, личната хигиена, предпазните средства и обществената солидарност, особено с акцент за опазване на възраснете хора.
Разгърнатите мотиви за ветото ще бъдат обявени в най-кратък срок. Надявам се българските народни представители да ги вземат под внимание, когато гласуват ветото. А българското правителство да побърза с още мерки в подкрепа на най-слабите и засегнатите и то конкретни и адекватни. Нека не забравяме, че ние имаме бъдеще и след извънредното положение и от нашия разум, действия и солидарност днес зависи какъв ще бъде утрешният ден на България.“
