Изплащането на заплати и осигуровки е най-голямото затруднение за бизнеса в условия на криза.
Възползвалите се от мярката 60/40 са около 4%, само 6% планират да кандидатстват, а 8.5% се колебаят.
81.5% от анкетираните оценяват мярката 60/40 като неефективна.
Това показват данните от проведено в периода 2-8 май 2020 г. онлайн проучване на БСК сред 584 управители и собственици на фирми в цялата страна.
Резултатите отразяват преимуществено състоянието сред микро- и малките предприятия в търговията и услугите – сектор, който преобладава в БВП и е най-много засегнат от кризата и ограниченията, свързани с COVID-19.
73% са били принудени да съкратят част или целия си персонал вследствие на кризата, а 15% са прибягнали до намаляване на трудови възнаграждения.
До 20 000 лв. на месец са необходимите ликвидни средства за покриване на разходите в следващите три месеца (в т. ч. заплати, осигуровки и данъци) за около 57% от анкетираните.
Всяка четвърта компания се нуждае от 20-50 000 лв. на месец, а всяка десета – от над 100 000 лв. за месечна издръжка.
34% от анкетираните очакват да възстановят бизнеса си в рамките на около година, други 33% – за повече време.
Около 29% от участниците в анкетата виждат възможности за възстановяване в рамките на 3-6 месеца.
Почти половината от участниците в анкетата са наясно с антикризисните мерки, които предлага българското правителство за подкрепа на бизнеса.
15% от анкетираните планират да кандидатстват по някоя от мерките по линия на Българската банка за развитие. 53% са категорични, че таези мерки не отговарят на нуждите им.
Намаляването на ДДС за храни и лекарства като антикризисна мярка подкрепят 86% от участниците в анкетата, против са 5.6%, а около 9% се колебаят.
Според анкетираните, най-голям ефект биха имали фискалните мерки (разсрочване на задължения до края на 2021 г., създаване на възможност за ползване на данъчни облекчения, освобождаване от плащане на част от патентен данък или местни такси). Така смятат 65% от участниците в анкетата.
Според други 53% най-важни са финансовите мерки, вкл. кредити при облекчени условия, схеми за безвъзмедна помощ с определен фокус – за запазване на заетостта, за обучение.
22% от анкетираните очакват специфични за отделни отрасли мерки, като например, ваучери за туристически услуги, временна финансова помощ за фирмите от сектора, намаляване на ДДС за определени стоки и услуги.
74% от участниците в анкетата са убедени, че е необходимо временните мерки в подкрепа на бизнеса да продължат и след края на кризата. 7% са на противното мнение.
Почти половината от анкетираните (48%) декларират, че кризата не е довела до увеличение на задълженията им към други фирми, но 45% са на обратния полюс – техните задължения са се увеличили с до 100 000 лв. Между 100 и 200 000 лв. ръст на задълженията декларират 5.5% от участниците в анкетата, а 1.7% са анкетираните, които имат над 200 000 лв. ръст на задълженията към контрагенти.
45% от анкетираните нямат задължения към държавата, 48% обаче са с до 50 000 лв. ръст вследствие на кризата, 5.5% между 50 и 100 000 лв., а над 100 000 лв. дължат 1.4%.
