Дезинформацията избухна по време на пандемията от COVID-19, разпространявайки се по-бързо и по-далеч от всякога. Как можем да забавим измамата?
Колко бързо пътува лъжата? Кордел Хъл, най-дългогодишният държавен секретар на САЩ и „баща на Обединените нации“, смяташе, че е решил проблема. „Лъжата галопира по целия свят“, провъзгласи той през 1948 г., „преди истината да има време да се намести на мястото си“.
Хъл заявява това във времена, непознаващи социалните медии, сателитите и смартфоните. Нямаше туитове. Нямаше публикации във Facebook. Той не можеше да знае, че възходът на интернет и една световна пандемия ще разкрият критичен недостатък в афоризма му около 70 години по-късно.
През 2020 г. лъжата обикаля света безброй пъти, преди истината да има шанс да „удари“ и една публикация.
В нито един момент това не е било по-очевидно, отколкото по време на пандемията от коронавирус. Откакто се появи през декември 2019 г., COVID-19 зарази 33 милиона души и уби над 1 милион. Също така разкри значителни грешки в начина, по който консумираме и споделяме информация. В центъра на тази битка са: Facebook, Twitter, YouTube – най-популярните цифрови платформи в света. „Настъпи експлозия от разпространение на дезинформация чрез социалните медии“, казва Аксел Брунс, изследовател на дигитални медии от Техническия университет в Куинсланд в Австралия.
„От едната страна се борехме с вирус. От друга – с дезинформацията. Технологиите позволяват разпространението на дезинформация по начин, който не е бил възможен преди“, споделя Сандер ван дер Линден, социален психолог
Усилията на гигантите в социалните медии да се справят с потока от дезинформация до голяма степен не успяха. Теориите на конспирацията, свързани коронавирус заразяват всяко кътче на мрежата, движени от безумни публикации във Facebook и фаталистични туитове. YouTube се бори да ограничи разпространението на заблуждаващи видеоклипове за ваксинация, микрочипове и Бил Гейтс. Науката, на която разчитаме, за да се информираме за отговора на пандемията, понякога е изкривявана от бърза и неточна или изцяло лъжлива информация.
Дезинформацията не е нов проблем. Някои прогнозираха риска от вирусна дезинформация много преди появата на COVID-19. Но най-голямата здравна криза на този век разкри лекотата, с която може да се посее съмнение онлайн. „Това е с порядък по-голям от всичко, което сме виждали преди“, казва Брънс. „Изследователите на цифрови медии, психолози и специалисти по информатика започват да се борят с мащаба на този проблем с дезинформацията. С предстоящите президентски избори в САЩ, сега има повишено ниво на спешност за решаването на този проблем. Трябва да се научим да забавяме лъжата.“
По време на пандемията темпът на научните изследвания се ускори драстично. Тъй като учените тъкмо започват да се борят с COVID-19, те тръгват от изследване на генома му за „улики“, откъде произхожда и защо е толкова заразен.
В края на януари в интернет се появи тревожна новина. Екип от изследователи предполага, че генетичният код на SARS-CoV-2 показва сходство с ХИВ – вирусът, който причинява СПИН. Изследването е „предпечат“, научна литература, която не е била рецензирана, публикувана на сървър, известен като bioRxiv, в който се помещават предрецензирани изследвания. Тези статии обикновено не предизвикват огромно раздвижване в медиите или онлайн. Но малко, след публикуването си, той беше споделен от Ерик Фейгл-Динг, изследовател на общественото здраве в Харвард, който стана известен коментатор на коронавируса в Twitter. Той публикува в Twitter съобщението за ХИВ пред около 60 000 последователи, наричайки го „много интригуващо“.
Само дето не беше интригуващо. Беше боклук. Туитът и bioRxiv на Feigl-Ding бяха заляти от коментари, посочващи недостатъците на проучването. Джейсън Уиър, учен, биолог от университета в Торонто, заяви, че са му били необходими само „10 минути, за да се установи, че това не е сериозна наука“. Но изследването засегна социалните медии, точно когато за първи път се появиха първите конспиративни теории за вируса, описан като „биооръжие“.
Двете истории се преплитаха. Последва кратка паника. Ден след появата на изследването авторите го оттеглят, но то остава най-изтегляната предрецензирана статия някога, с почти 1 милион изтегляния.
Науката се самокоригира, бавно и методично. Изследванията се повтарят многократно, преди да бъдат приети като факт. Натрупаните доказателства водят до общоприети заключения. Този процес работи с проучването за ХИВ, но също така разкри значителни проблеми: социалните медии могат да раздухат лоши вирусни изследвания, преди изследователите да могат адекватно да ги прегледат.
Бързото споделяне на резултатите от проучване на COVID-19, предпечатки, новинарски доклади и съобщения към пресата позволи на предварителните изследвания да се разпространят по-далеч от всякога, дори когато са подвеждащи или явно неверни. Този вид наука „просто не е готова за консумация в реално време“, според Гари Швицър, здравен журналист и основател на медицинския сайт HealthNewsReview.
Науката не се проваля, но учените се „давят“ в статии за COVID-19, което затруднява отделянето на време за адекватно проучване на нови изследвания и противодействие на неверни твърдения. През последните 10 месеца са оттеглени над 30 проучвания, свързани с COVID-19. Предпечатките, като изследването за ХИВ, съставляват 11 от тези оттегляния. Други спорни проучвания, някои от които включват съмнителни данни и са визирали решения за общественото здраве в пандемията, не са оттеглени.
Когато неверните твърдения се разпространяват в социалните медии, те се изопачават допълнително, което прави „по-трудно за учените да контролират своите послания“, казва Наоми Орескес, от Харвардския университет. Проучването за ХИВ е изтрито от академичната литература, но шест месеца по-късно все още се споделя в Twitter и Facebook, сякаш се е появило вчера.
