Група от седем европейски лидери, начело с френския президент Еманюел Макрон, призова Европейската комисия да спре да ограничава ядрената енергетика и да обмисли начини за включването ѝ в правилата на ЕС за зелено финансиране преди днешната срещата на върха на ЕС, пише Euractiv в свой материал.
В писмо, адресирано до Европейската комисия, седемте лидери открито заявиха подкрепата си за ядрената енергетика при изпълнението на климатичните цели на ЕС.
“Убедени сме, че всички налични технологии с нулеви и ниски емисии, които допринасят за климатичния неутралитет… трябва да бъдат не само признати, но и активно подкрепяни от Европейския съюз”, пише в писмото.
“Това е особено валидно за ядрената енергетика, чието развитие е една от основните цели на Договора за Европейската общност за атомна енергия (Евратом), задължаващ институциите на ЕС да я популяризират”, се казва в писмото от 19 март.
Сред подписалите са лидерите на Чехия (Андрей Бабиш), Франция (Еманюел Макрон), Унгария (Виктор Орбан), Полша (Матеуш Моравиек), Румъния (Флорин Кожу), Словакия (Игор Матович) и Словения (Янез Янша).
Австрия и Германия са против ядрената енергетика, като посочват екологичните рискове, породени от радиоактивните отпадъци.
Ядрената енергия е изключена от разпределението на зелените финанси на ЕС поради критерия “да не нанася значителна вреда”, който забранява на технологиите да получават екологичен инвестиционен етикет, ако не отговарят на целите за предотвратяване и контрол на замърсяването.
В писмото обаче се твърди, че използването на ядрена енергия е решение, което всяка държава от ЕС е свободна да вземе, “при взаимно уважение и независимо от политическия избор на другите държави членки”.
Полша, Чехия и България планират да построят нови ядрени реактори, за да намалят зависимостта си от въглища и да изпълнят климатичните цели на ЕС. (България обаче е на път да се откаже от проекта „Белене“ и да го замени с два нови реактора на площадката на „Козлодуй“, които няма яснота кога ще се случат във времето, б.р.)
Франция от своя страна стартира амбициозна програма за замяна на някои от застаряващите си ядрени централи с ново поколение водни реактори под налягане (EPR). Финландия и Великобритания също в момента изграждат такива реактори, но разходите по проектите нараснаха на фона на закъснения и проблеми с безопасността.
Разходите за финансиране на нови ядрени съоръжения стават все по-голяма грижа за индустрията. Миналият месец лобистката група на ядрената индустрия Foratom изрази опасения, че ядрената енергетика рискува да бъде изключена от правилника на ЕС за устойчива финансова таксономия.
“Големият проблем за нас с таксономията е, че тя ще позволи на компаниите от списъка да имат достъп до облигации и фондове с по-нисък лихвен процент”, каза Джесика Джонсън, директор “Комуникации” във Foratom.
“Това означава, че разходите за финансиране биха могли да бъдат по-ниски, ако имаме достъп до тези средства, тъй като размерът на лихвите, които ще трябва да се върнат, е много по-малък”, каза тя пред журналисти по време на онлайн брифинг на 9 февруари.
В писмото си седемте лидери изразиха опасения, че политиките на ЕС в момента ограничават развитието на нови атомни централи, призовавайки за “подходяща рамка за ново строителство на ядрени съоръжения”.
“Призоваваме Европейската комисия да гарантира, че енергийната и климатичната политика на ЕС взема под внимание всички решения за климатична неутралност съгласно принципа на технологична неутралност”, пишe още в писмото.
“В този контекст всички налични и бъдещи технологии с нулеви и ниски емисии трябва да бъдат третирани еднакво във всички политики, включително в таксономията на устойчивите инвестиции с цел постигане на климатичен неутралитет до 2050 г.”, се казва в позицията.
„Икономически живот“ изпрати запитване до пресцентъра на Министерството на енергетиката каква е позицията на страната ни по повдигнатия от седемте държави въпрос, както и защо не присъстваме в тази група, лобираща за ядрената енергетика. За момента отговори не сме получили.
