Какво представлява ваксината? Защо работи? И защо все още нямаме такава за коронавирус? Важни въпроси, особено в настоящата ситуация на пандемия.
Ваксините са разработени преди повече от 100-тина години и са променили нашия свят може би в по-голяма степен от всяко друго медицинско откритие (освен може би антибиотиците). Ваксините работят на принципа на самоимунизацията. В миналото хората са забелязали, че човек, карал една болест, преживява повторно заболяване от същият вид далеч по-леко от тези, които не са го карали. Много по-късно учените са обяснили този феномен с имунната система на човека.
След като получите някакво заболяване, вашият организъм изпраща така наречените антигени към мястото на инфекцията. Антигенът е поредност от РНК, която се синтезира на случаен принцип още през пренаталното ни развитие, като нашият организъм синтезира милиарди различни антигени, повечето от които не се използват никога. Ако РНК-то на дадения инфекциозен агент (например вирус) съответства с РНК-то на антигена, то той бива „разпознат“ (антигенът се закача са нето). Така образуваният комплекс от вирално РНК и антиген вече стават лесни за белите кръвни клетки да се справят със заразата. Освен това антигените пречат на виралното РНК да се размножава.
Проблемът възниква, когато нямаме съответния антиген. Тогава нашият организъм няма какво да направи и тялото разчита на други системи.
Ваксините от своя страна не предоставят нови антигени. Те помагат като активират вече съществуващи такива и инициират тяхното намножаване. Ако един антиген е успешен в свързването си със вирално РНК, то той бива произведен в по големи количества от нашият организъм. Проблемът на тази система е, че е сравнително бавна и инфекцията може да доведе до трайни увреждания или дори смърт, докато тя се активира и успее да се пребори. Поради този факт не заразяваме хората с истинската зараза в очакване да придобият имунитет.
Ваксините се правят по два начина. Единият е да се използват парчета от обвивката на вируса или сегменти от РНК-то му, които по отделно са безвредни, но ще бъдат разпознати от нашите антигени. Този метод е абсолютно безопасен, но не е на 100% ефективен.
Тогава защо антиваксърите се противят срещи ваксинирането?
Проблемът идва от втория метод за правене на ваксини, в който с вируса се заразяват тестови животни – жаби или мишки и опитвайки се да еволюира, за да ги заразява по-добре, вирусът губи способността си да заразява хора. Така той се „омаломощава“ и може да бъде инжектиран в човек, като със сигурност ще активира имунна реакция, но няма да го разболее. Опасностите на този метод се крият в това, че вирусът може да еволюира обратно в заразната си форма и да доведе до опасна инфекция. Това прави методът опасен, но пък много ефективен.
Тези методи, макар и добри, са бавни и що се отнася до коронавируса се очаква ваксината да дойде след 10 години. Прогресът в медицината забързва този процес, но засега е най-добре да се оставим на природните начини да се справяме сами с вируса. Като за целта ще ни е нужда медицинска грижа.
Затова призивите всички да си останат вкъщи, за да се намали напрежението и натоварването върху здравната ни система, за момента са напълно адекватни.
