fbpx

Анализът на Калоян Стайков е от бюлетина на Института за пазарна икономика

С обявяването на пандемия от коронавирус, въведеното извънредно положение в България и ограничителните мерки за обществото в страната естествено се повдига въпросът за икономическия и социален ефект от тях. Разбира се, на първо място, фокусът трябва да е върху здравето и живота на хората, но има редица стоки и услуги, които имат пряко влияние върху качеството на живот. От тази гледна точка въведените ограничения, както и последвалите обсъждания на икономически и социални мерки за облекчаване на негативните ефекти от тях, следва да намерят труден баланс между запазване здравето и живота на хората, облекчаване на краткосрочните негативни икономически и социални ефекти и ограничаване на трайното влошаване на в бизнес средата и начина на живот. С други думи – разрешаването на един проблем не трябва да създаде друг с по-дълбок и по-дългосрочен характер.

В началото на седмицата ИПИ публикува Дискусия върху възможните мерки за противодействие на стопанския шок от коронавируса, която предлага преглед на предприети към момента мерки в други страни от ЕС, общи положения в дебата за мерките, както и конкретни предложения за България. В нея има две основни линии на мислене. Първата е, че икономиката е гъвкава система, която се нагажда, включително към негативни шокове, и предлаганите мерки не бива да заместват и/или изкривяват пазарните решения там, където те са възможни и вероятно вече се случват. Втората е, че след краткосрочния шок бизнесите ще рестартират своята дейност и мерките следва да са насочени именно в тази посока – запазване на капитал, наети, дейност, взаимоотношения с клиенти и доставчици и т.н. в компаниите, които полагат усилия да адаптират и спасят бизнеса си.

През последните дни се чуват предложения за въвеждане на мораториум върху различни плащания, включително за комунални услуги, което би имало точно обратния ефект на предложените от ИПИ мерки. В краткосрочен план това привидно изглежда като облекчение за домакинските бюджети.

Но мораториум означава отлагане, а не опрощаване, на сметките, което ще увеличи бъдещите разходи на домакинствата, при условие че доходите им остава непроменен.

Друг е въпросът дали такъв наистина е необходим при ефективност на цялостните мерки, насочени към запазване на заетостта и подкрепа на доходите за максимално широк кръг от наетите в България. Още повече, за голям брой домакинства всъщност няма промяна в доходите. В дългосрочен план обаче такава стъпка ще създаде огромна междуфирмена задлъжнялост, която бързо ще се разлее по цялата икономика.

От изказване на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране става ясно, че месечните приходи на клиентите на регулирания пазар на електрическа и топлинна енергия и ВиК услуги възлизат на над 300 млн. лв. След плащане на комуналните сметки, крайните снабдители се разплащат по веригата – към мрежови компании, обществени доставчици, производители на електрическа и топлинна енергия, държавни структури, като Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, данъци и осигуровки, подизпълнители и доставчици на стоки и услуги и т.н.

Около половината от разходите на секторите производство и разпределение на електрическа, топлинна енергия, газообразни горива и ВиК услуги са насочени към добивната промишленост. Други 11% са за покупка на електрическа енергия и газообразни горива, 8% – сухопътен транспорт, включително тръбопроводен, 5% – кокс и рафинирани нефтопродукти, 4% – финансови услуги без застраховане и допълнително пенсионно осигуряване, 4% – строителни и монтажни дейности, 3% – канализационни услуги, управление на отпадъци и услуги по възстановяване. С други думи всяко административно ограничаване на приходите на тези компании автоматично ще има мултипликативни последствия и върху други сектори от икономиката и бързо ще увеличи междуфирмената задлъжнялост по подобие на ефектите, които наблюдавахме в периода 2012-2015 г.

Заедно с това, много компании ще започнат да отлагат различни инвестиционни проекти, включително законови задължения за постигане на енергийни спестявания, което ще влоши както настоящото, така и бъдещото състояние на икономиката. Нещо повече – когато краткосрочният ефект от пандемията премине, компаниите ще са в много по-лошо състояние, което ще се трансформира в дълго време за възстановяване на икономическата активност в страната. Не на последно място, криенето на данъци и неплащането на сметки в страната все още е вид национален спорт и не трябва да се пренебрегват или подценяват поведенческите последствия от подобни мерки. Крайният ефект от подобна мярка е изключително мащабен и непредвидим и като цяло би застрашил предоставянето на тези услуги.

Не само че самото предложение е невъзможно, но то търси „решение“ на проблем, който не съществува. От една страна, домакинските разходи по време на извънредното положение може да се очаква да намалеят на фона както на преустановени редица дейности, като посещения на заведения, търговски обекти и др., така и по линия на променено поведение – хората предпочитат да стоят вкъщи вместо да пътуват (а повечето екскурзии са дори невъзможни с вече въведените ограничения за влизане в много страни). От друга страна, правителството обсъжда, а ИПИ вече предложи мерки, които могат да ограничат загубата на доходи за домакинствата. Такива са покриване на 60% от разходите за заплати при условие за запазване на работните места, отлагане на сроковете за подаване на годишните данъчни декларации за бизнеси, физически лица и самоосигурени лица, както и осигуряване на ликвидна подкрепа за малки и средни предприятия. Чрез тези и други мерки може да се избегне преминаване към намалено работно време, пускане на заетите в неплатен отпуск или съкращения, а оттам – загуба на доходи за домакинствата.

Вместо това трябва да се потърсят пазарни решения на потенциални проблеми. Подходът в други страни от ЕС и САЩ е гъвкав и разчита на добрите взаимоотношения между компаниите и техните клиенти. Мерките включват гарантиране на непрекъснато осигуряване на услугите, разсрочване на сметки за клиенти, които са повлияни от епидемията и премахване на глоби за забавени плащания. Въпреки това, повечето дружества в други страни препоръчват да се плаща каквото е възможно от сметките, за да не се натрупват големи задължения, които ще трябва да се покрият в следващи месеци.

Компаниите в България вече реагират на създалата се ситуация и се наблюдават различни гъвкави пазарни решения. Така например се предлагат финансови мерки за клиентите на банки (например тук и тук). Електроснабдителните дружества вече са поели ангажимент за осигуряване на непрекъснато електрозахранване, преустановяване на планови прекъсвания за ремонтни дейности, както и за облекчаване на условията за плащане на сметки, включително удължаване на срока с 10 дни. Дори и към момента комуналните компании предлагат възможност за разсрочване на плащането (например тук).

Всеобщ мораториумът върху плащания на сметки изглежда като мярка на несъществуващ проблем с непредвидими негативни последствия за икономиката и обществото. В крайна сметка, това е традиционен шок от страна на предлагането, който не може да се разреши чрез стимулиране на търсенето, затова и обсъжданите мерки целят запазване на работни места и осигуряване на ликвидност за компаниите, така че да се предотвратят съкращения и загуба на доходи на домакинствата. Дори и при съкращения работещите получават обезщетения за безработица, така че да успяват да покриват разходите на домакинството. Ако при тези две хипотези едно домакинство все още среща проблем с покриване на разходите си за комунални услуги, най-вероятно проблемът не е причинен от временни ограничения в икономическия живот, а е структурен и би следвало да е приоритет на социалната система чрез осигуряване на помощи, образование, повишаване на квалификацията и др. Принципът на политиката трябва да бъде: който има възможност – плаща, а който е изпаднал в трудно положение, се подкрепя с подходящи мерки на социална закрила.

Останалите страни в ЕС и САЩ разчитат на меки мерки – разсрочване на плащания, премахване на глоби за забавени плащания и др., но компаниите винаги препоръчват покриване на поне част от текущите задължения, за да се избегне натрупване на големи дългове в следващи месеци. Мораториумът не е опрощаване, а единствено отлагане на плащания. С други думи изборът на мета ниво е следният: дали да се въведат целенасочени механизми за подкрепа на засегнати от пандемията компании и домакинства сега, което е трудно, но ефективно средство; или да се наруши всякаква икономическа логика, заради краткосрочен епидемичен шок, който ще отмине, но пораженията от подобно решение ще са дългосрочни и всеобхватни, а справянето с тях ще изисква мобилизиране на много по-голям ресурс.




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"