Несъмнено сред най-засегнатите сектори от извънредното положение и коронавирусната епидемия е частното образование и по-конкретно частните детски градини, ясли и занимални.
Както стана популярно да се коментира, тези повече от два месеца принудителен престой нанесоха на градини и ясли „тотал щета“.
Частен учебен комплекс „Джани Родари“ включва детска градина и ясла, основно училище до 7 клас и занималня. Въпреки близо 20-годишния си опит, предизвикателствата и проблемите, следствие на заповедта на здравния министър за затваряне на училища и детски градини не бяха малко. Основните се оказаха организационни, творчески и финансови.
Не очаквахме, както и никой в обществото, че епидемията ще наложи толкова продължителна и строга изолация, съпътствана от напълно разбираемо психическо натоварване и страх у хората за здравето на семействата и близките им.
В много спешен порядък – буквално за 2-3 дни, трябваше да започнем дистанционното онлайн обучение на децата от училището, тъй като се очертаваше дълга принудителна „ваканция“ и невъзможност да се навакса пропуснатия материал. Макар през годините на теория и с кратки практически тестове да сме се подготвяли за дистанционна форма на обучение, преминаването 100 процента „онлайн“ се оказа нелеко и с редица препятствия, които за щастие бързо бяха преодолени.
Освен всичко друго, училището беше единственият сегмент от Учебния комплекс, който имаше възможност да функционира. Закупихме достъп до специална платформа за дистанционно обучение и почти след денонощна работа през първите дни преподавателите успяха да осъществят възможно най-пълноценен контакт с нашите възпитаници. Комуникацията с децата и между учителите беше основен фактор за постигане на успех в така създалата се ситуация.
Встрани от учебния процес, още когато децата бяха пуснати няколко дни в „нормалната“ грипна ваканция – още преди извънредното положение, закупихме големи количества сертифициран дезинфектант, електронни термометри, а в последствие и индивидуални защитни средства, за да можем да реагираме веднага, когато учебните заведения бъдат отворени. Не предполагахме обаче, колко време ще трябва да чакаме.
Поставихме си за цел и я изпълнихме, през цялото време на извънредното положение да поддържаме активна връзка с родителите на децата от училището, градината и занималнята. Взаимната обратна информация, която получавахме се оказа много важна.
Естествено най-сериозно бе положението в яслата и градината. Там нямаше как дейността да се трансформира в дистанционна, което доведе до два основни проблема. Първо, децата щяха да изгубят така важната връзка – дори само визуална, със своите възпитателки, а се губеше и социализиращият фактор на детската градина.
И второ, от един момент нататък се появиха и финансовите трудности. Родителите, на които също им бе много тежко, тъй като трябваше сами да се грижат за децата си, не виждаха основание да продължат да плащат месечните си такси – с които основно се издържат частните градини и ясли. А макар и нефункциониращи, ние имаме редица разходи – наеми, режийни и най-важното – заплатите.
Образованието е сред секторите, в които кадрите са особено ценни, а нерядко и не достигат. Затова никой ръководител не би си позволил съкращения, тъй като след това попълването на екипите е трудно и тежко. А и разбира се, в чисто човешки и морален аспект, не е лесно да изпратиш някого в бюрото по труда. Затова сред топ приоритетите в „Джани Родари“ бе запазването на екипите и изплащането на възнагражденията, независимо, че нямаше условия за трудова дейност, а приходите на практика бяха спрели.
Все пак учителките от детската градина имаха за задача да се свързват и контактуват за кратко от дистанция всеки ден с децата от групите си. Това щеше да позволи в известна степен възпитаниците ни да съхранят връзката със своя учител.
Междувременно стана ясно, че учебната година за учениците ще приключи неприсъствено – нещо уникално в практиката ни и нашия опит, което бе и провокация за въображението и иновативността ни.
Паралелно с това бе разрешено отварянето на детските градини и ясли. И за миг не сме имали илюзията, че всичко ще тръгне постарому на мига и стаите отново ще се напълнят с всички деца. Ние обаче трябваше да сме готови да приемаме възпитаниците ни и го постигнaхме, без да направим нито един компромис с противоепидемичните мерки – защитни шлемове, еднократни престилки, специални изтривалки… Като в същото време осигурихме нормален и пълноценен престой на децата.
Наясно сме, че икономиката, включително и ние, ще имаме дълъг процес по възстановяване. Въпреки това сме оптимисти, а и сме компенсирани донякъде с безценния опит от провеждането на дистанционно обучение, което ни дава известно успокоение за бъдещи „неочаквани ваканции“.
***
Създаваме рубриката „Лоялни и устойчиви“ с надеждата тук да намерят място разказите и опитът на компании, които въпреки кризата и извънредното положение са успели чрез иновативни решения, реорганизации, бърза реакция и последователност да запазят заетостта, съхранят дейността си, да бъдат лоялни към своите партньори и държавата
