Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) изпрати до вицепремиера Мариана Николова и социалния министър Деница Сачева предложения за промени в нормативни актове, касаещи мерки за подпомагане на икономиката за справяне с отрицателните последици за страната ни от извънредното положение.
Сред основните аргументи на работодателите е фактът, че част от промените са станали без обсъждаkе в НСТС (тристранката).
На първо място се поставя въпроса за схемата за държавни компенсации „60:40“. АИКБ настоява за изменения и допълнения в Закона за извънредното положение, така че държавата да поеме 60 на сто от осигурителния доход на работниците и служителите, и това да е всичко, което неработещите получават, т.е. мярката да се трансформира в 60:0.
Това според бизнеса ще преодолее дефектите на настоящата схема, като данните до момента доказват, че механизмът е неработещ и едва 1% от предприятията са заявили желание да го ползват, докато броят на регистрираните безработни е в пъти повече, от тези които разчитат на тази подкрепа, за да запазят работата си. Така вложеният обществен ресурс няма по постигне целта си.
Предложението на АИКБ ще гарантира, че така правителството ще изплаща обезщетения, които дължи и при настъпването на безработица, но за срок от 3 месеца, докато трае извънредното положение, а не за 12. Моделът 60/0, който АИКБ предлага, вече е доказал пригодността си в ЕС и се използва успешно в Германия, се посочва в много детайлно мотивираните предложения на асоциацията.
Асоциация на индустриалния капитал в България предлага и изплащане на извънредна еднократна безвъзмездна помощ от 1000 лв. за самонаети и микропредприятия с до 9 заети. Подобна мярка представлява изпълнение на конституционното задължение на държавата, а същевременно би довела до навременна помощ на голяма група хора, които са лишени от възможността да извършват трудова или стопанска дейност. Разходите за подобна мярка биха стрували на държавата при оптимистичен сценарий 171 млн. лв. и 278 млн. лв. при песимистичен сценарий. В първия вариант от нея биха се възползвали 170 995 микро компании, а при втория – 277 798. Подобни мерки бяха въведени вече в Гърция, Италия и Хърватия.
От АИКБ прилагат и изследването за „Денят Д“ на Института за устойчиво икономическо развитие (ИнУИР), което Икономически живот публикува преди дни.
Припомняме го в резюме:
Разчетите са дадени в три сценария – оптимистичен, умерен и песимистичен във връзка с прогнозата за броя предприятия, които ще останат да работят в деня на вдигане на извънредното положение – Деня „Д”.
Оптимистична прогноза:
Общ брой микро-фирми с наети между 0 и 9 души: 317 834 броя
Общо брой НЕработещи фирми към деня „Д”: 170 995 броя (53,8 %)
Необходими средства за еднократно подпомагане при оптимистичен сценарий: 170 995 000 лева
Умерена прогноза:
Общ брой микро-фирми с наети между 0 и 9 души: 317 834 броя
Общо брой НЕработещи фирми към деня „Д”: 243 354 броя (76,6 %)
Необходими средства за еднократно подпомагане при умерен сценарий: 243 354 000 лева
Песимистична прогноза:
Общ брой микро-фирми с наети между 0 и 9 души: 317 834 броя
Общо брой НЕработещи фирми към деня „Д”: 277 798 броя (87,40 %)
Необходими средства за еднократно подпомагане при умерен сценарий: 277 798 000 лева
Сред предложенията на АИКБ, определяно като едно от най-важните, е това за прекратяването на задължението за заплащане на Такса битови отпадъци и данък сгради за затворените обекти и предприятия за периода, в който са прекратили дейността си. При прекратена дейност не се генерират отпадъци, както и не се ползват услуги от общината. Освобождаването от тези плащания при липса на дейност ще спомогне за намаляване на и без това влошеното финансово състояние на засегнатите фирми.
За сферата на туризма Асоциацията препоръчва да бъдат въведени марки като облекчено издаване на визи на основните групи туристи на място при пристигането им в България, разрешаване на дейността на малки семейни хотели и ресторанти при стриктно спазване на отстояния и изискванията са безопасност и освобождаване от плащания за наеми на неработещи обекти.
АИКБ предлага също така въвеждане на електронни товарителници и възможност логистичните бази да станат продължение на въведените както в ЕС, така у нас „зелени коридори“. Според Асоциацията логистичните бази са от изключително значение за поддържането на обществените функции и за времето на извънредното положение те трябва да се разглеждат като обекти от критичната инфраструктура на страната.
Асоциацията предлага и замразяване на заплатите в публичния сектор на равнището от 2019 г. и редуцирането на публични разходи, свързани с покупки на вносни стоки, които не са свързани с COVID-19.
От АИКБ са категорични, че още сега трябва да започне разработване на програма за излизане от кризата, като се набелязват мерки, които ще трябва да се прилагат след вдигането на извънредното положение. Асоциацията счита, че трябва да се планират – дори ориентировъчно, необходимите финансови ресурси за нейното осъществяване, както и за нуждите на експресни статистически проучвания, които да представят картина с по-висока точност за нанесените икономически щети.
