АИКБ за провала на мярката 38:62 (по известна като 60:40)

В своя позиция – дълбоко аргументирана с цифри и данни – АИКБ обяви провала на мярката за запазване на заетост „38/62” (такова е действителното съотношение на участието в нетния доход на работника между държавата, след обратно получените от нея осигуровки и данък и предприятието), придобила широка популярност с невярното „60/40“.

Припомня се, че асоциацията първа е алармирала за това, че мярката е неработеща, тъй като не отговаря на реалните предизвикателства, пред които българските компании са изправени, а и погрешно транспонира опита на водещи европейски икономики като Германия и Австрия.

Цитира се проучването и анкетата на Българската стопанска, относно готовността на фирмите да се възползват от мярката „38/62“ за компенсиране на работодателите, пострадали от кризата, предизвикана от разпространението на COVID-19. Резултатите от експресното допитване са на база 759 отговорили, и на анкетата и на резултатите от нея, трябва да се гледа сериозно. От получените и публикувани резултати ясно се вижда, че от мярката „38/62” са готови да се възползват не повече от 8 % от всички работодатели, от които:

• 44 %  са с персонал до 10 души;
• 55 % работят в сферата на услугите;
• 35 % са в сферата на търговията;
• Едва 10 % са от областта на индустрията. Вижда се нищожният интерес към мярката – от страна на всички предприятия и особено на тези от индустрията, чиито дял е нищожен и пренебрежимо малък;
• 48  % работят при непълно работно време, въведено с вътрешна заповед;
• 37 % са прекратили работа изцяло след заповедта на Министъра на здравеопазването;
• 15 % са с изцяло прекратена работа с вътрешна заповед, поради неблагоприятната пазарна ситуация.

За приемливостта на мярката говори още по-лошо структурата на предприятията и компаниите, които не възнамеряват да се възползват от нея. НЯМА да я използват:

• 52 % от анкетираните, защото: „Не могат да осигурят останалите 40% плюс 100% осигуровки”;
• 21 % от анкетираните, защото: „Не ги устройва”;
• 7 % от анкетираните, защото: „Не могат да гарантират заетост за двойно по-дълъг период”;
• 4 % от анкетираните, защото: „Не могат да докажат изискването за 20 % спад на оборота за референтния период”.

Вижда се, че 80 % от анкетираните предприятия и компании заявяват, че имат нужда, но няма да използват мярката „38/62”, поради нейната негодност.

Едва 8 % от анкетираните могат да бъдат отнесени към категорията на колебаещите се. Това се тези 8 %, които отговарят, че „още не знаят – необходимо е да направят разчети, доколко мярката им е изгодна”.

АИКБ посочва данни за реалното използване на мярката, които са на НСИ:

Трябва да се отбележи, че някои фирми присъстват в плащанията за повече от една дата – извършавани са плащания за една и съща фирма на различни дати, в рамките на месец март. Дори и с посоченото дублиране, ефектът от мярката е меко казано скромен. Ако се загърбят учтивостта и деликатността, ефектът е микроскопичен, обобщават работодателите.

От АИКБ припомнят и прогнозата на Института за устойчиво икономическо развитие за колко предприятия по сектори ще бъдат в затруднено положение и риск от съкращаване на персонала към деня на вдигане на извънредното положение, като се уточнява, че тя вече неколкократно е представяна в документи на АИКБ, но срещу нея не са били отправени никакви възражения. Прогнозата е разработена на база на данните на НСИ за броя предприятия по сектори и по групи, според броя на заетите в тях лица за 2018 година.

И от тези изчисления се вижда, че мярката за изплащане на компенсации „38/62“ към този момент има нищожен ефект. Необходимо е да се предприемат нови, адекватни мерки, защото положението на пазара на труда се влошава главоломно и най-лошото тепърва предстои, прогнозират от АИКБ.

Цитиран се данни, предоставени от Националната агенция по приходите (НАП), според които броят подадени уведомления за прекратени трудови договори с дата на деклариране в периода 13 март – 13 април е 176 261 за 2020 г. Едновременно с това, броят подадени уведомления за сключени трудови договори с дата на деклариране в периода 13 март – 13 април е 70 603 за 2020 г. Сривът в заетостта е на лице. За периода 13 март 2020 – 13 април 2020 г., броят на новите безработни е 176 261 – 70 603 = 105 658 души. Хората, останали без работа само за месец са над 105 хиляди. А според АИКБ лошата новина е, че броят на новите безработни със сигурност е значително по-голям, тъй като горното изчисление не включва нетната безработица (броят на съкратените работници намален с броя на работниците започнали работа) за времето до 13 март (кризата започна преди тази дата). Не са включени и новите безработни от периода след 13 април.

Цитират се и последните данни на „Галъп Интернешънъл”, които сочат, че към настоящия момент сумарната безработица в страната е 10,3%. Ако приемем, че в началото на кризата безработицата е била 4,2 % то само за месец и половина вече е на лице ръст от 6,1 %, което е застрашително и крайно обезпокоително.

Още по-лошо е това, че направените социологически проучвания показват, че още 8 % процента от работната сила очакват да бъдат съкратени. Ако тази заплаха се сбъдне за половината от тях, България ще започне своето излизане от коронавирусната криза с 15 процентова безработица, което е еквивалентно на 500 хил. безработни лица.

Правят се съпоставки и успоредици между данни за новите безработни от Агенцията по заетостта (АЗ), които са непълни (далеч не всички останали без работа се регистрират в АЗ) и данните за броя на работниците, заявени да получат средства по ПМС № 55, което по принцип е неправилно, защото компенсации могат да бъдат получени за една седмица по ПМС № 55 и след още една седмицата лицата, получили компенсации могат да бъдат съкратени и да получават обезщетения за безработни 52 седмици. Това по „методиката“ на МТСП би отчетено като победа или в най-лошия случай като 1:1. А то в действителност е 2:52.

Ако мярката беше адекватна, коментират от АИКБ, то обезщетенията платени по ПМС № 55 щяха да бъдат в пъти повече от платените обезщетения за нови безработни. А те са в пъти по-малко. Платени са  за един месец под 8 млн. лева при бюджет от 1000 млн. лева (един милиард)! За един месец – под 1% от планираното. Данните на НОИ потвърждават това:

Мярката 38/62 вместо да способства за запазване на работните места чрез разумно компенсиране, направи запазването на заетостта невъзможно или неизгодно, разпореждайки работникът да получи брутното си трудово възнаграждение (т.е. цялото си възнаграждение) за времето, през което не полага труд. При това положение предприятието е принудено  да освободи работника, за когото е забранено или не може да осигури работа, отколкото да заплаща на същия работник пълно възнаграждение срещу никакъв труд и при никакви приходи за предприятието.

Според работодателската организация мярката 38/62 има за резултат това, че неработещите живеят по-добре от работещите си колеги защото:

а) получават същата заплата;
б) имат по-малко разходи;
в) имат повече свободно време;
г) изразходват по-малко енергия;
д) изложени са на по-малко рискове.

Не намерихме друг такъв пример никъде по света, обобщава АИКБ тези изводи.

На практика финансирането е насочено основно към предприятия които са в относително най-добро състояние, които разполагат със значителни резерви и не се нуждаят особено от нея за да запазят заетостта. А предприятията, в който са заети над тр ичетвърти от работещите българи, нямащи финансови средства, за да доплатят до нетното възнаграждение на работника (че и осигуровки върху тях), на практика няма да могат да участват в мярката. 344 000 фирмени сметки са до 1000 лв. по данни на БНБ. Така вложеният обществен ресурс за запазване на заетостта няма да постигне целта си, а държавата ще понесе големи загуби веднага (обезщетения за безработни) и много по-големи загуби в средносрочен план (непроизведен БВП и несъбрани данъци).

В заключение от АИКБ подсчертават, че рекапитулацията на прегледа на ефективността на мерките от ПМС № 55 и на данните за стремително нарастващата безработица ни задължава да преосмислим мерките за подпомагане на заетостта и доходите в предприятията, пострадали от кризата, стартирана от коронавирусната пандемия.

В тази връзка се припомня предложението на АИКБ и другите организации на работодателите „за промяна на така наречената мярка 60/40 на 60/0, което означава държавата да поеме 60 на сто от осигурителния доход на  работник или служител (при съответните критерии) и това да е всичко, което неработещия работникът получава като компенсация. Мярката 60/0 е доказала пригодността си в ЕС като добра европейска практика (Германия). Тя освобождава предприятията, изпаднали в затруднения в следствие от коронакризата от задължението да доплащат до 100% от загубения доход и да внасят осигуровки върху неизработени доходи. Тази мярка подкрепя реално заетостта и доходите на хората в предприятията – както напълно, така и частично прекратили дейността си или преминали на непълно работно време.

Посочва се още, че че предложеното, платимо от държавата плащане от 60% е силно занижено спрямо много страни в ЕС и ОИСР – като Австрия (90%, 85%, 80%), Великобритания (80%), Швейцария (80%), Словения (80%), Дания (75%), Латвия (75%), Канада (75%), Кипър (70%) и т.н. В съседна Румъния, с която обичаме да се сравняваме, мярката е във вида 75/0.

Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"