В писмо до служебния премиер Гълъб Донев четирите големи работодателски организации поискаха правителството да продължи до края на годината механизма за компенсиране на високите цени на електричеството за небитовите крайни клиенти.
„Срокът на действие на одобрената от МС Програма изтече на 31 март 2023 г. Съгласно Решенията на НС компенсаторният механизъм следва да се прилага през цялата календарна 2023 г. В тази връзка бихме искали да изразим загрижеността си от липсата на приета от МС Програма за компенсиране за периода след 1 април 2023 г. и голямото забавяне на нейното приемане“, изтъква бизнесът.
Отбелязва се, че компенсациите за електрическа енергия са оказали положителен ефект за икономиката на страната, тъй като е избегнато затваряне на предприятия и съкращаване на работни места, подобно на много страни в Западна Европа.
Работодателите специално уточняват, че въпреки че след 1 април средните месечни борсови цени на пазар „ден-напред“ са под 200 лв./MWh, т.е. под прага за компенсиране (193,08 лв./MWh за април и 188,82 лв./MWh за периода 1-19 май) опасността от завръщането на високите ценови равнища не е отминала. Доказателство за това е, че цените в 54,9% от часовете през април и 41,7% от часовете за първите 19 дни на май надвишават прага от 200 лв./MWh.
Поради това, механизмът за компенсиране на цените на електрическата енергия не е изгубил своето значение и следва да се използва като автоматичен защитен механизъм, в случай че цените започнат да нарастват отново, каквито очаквания имаме за предстоящия есенно-зимен период.
Бизнесът дава за пример, че в Европа не е спряно разглеждането на защитни ценови механизми за стопанските потребители. Испания и Португалия са удължили до края на 2023 г. действието на т. нар. „Иберийски механизъм“, който спира влиянието на цените на газа върху цените на електрическата енергия, като така понижава котировките на вътрешните им пазари. В Германия, канцлерът Шолц лансира идеята за възприемане на дългосрочен таван на цената за индустрията в размер на 60 EUR/MWh.
