„Бащата“ на валутния борд у нас проф. Стив Ханке особено остро реагира на приетите преди два дни законови промени у нас, според които при влизане в механизма ERM II валутният ни курс спрямо еврото (фиксиран в момента от валутния борд) ще бъде освободен.
„Това е много опасно. Стоянова и останалите се втурнаха в нещо, което напълно не разбират. Става дума за финансовите и икономическите аргументи, които стоят зад борда. Явно не осъзнават, колко е опасно да си играят с валутния курс и изобщо да повдигат този въпрос“, заяви Ханке в интервю за БНР.
Той е категоричен, че самото създаване на еврото е грешка и България не трябва да се присъединява към единната европейска валута.
Ханке отново критикува особено остро самата същност на Европейския съюз. По думите му съюзът е просто гигантска машина за преразпределяне на пари. Бюрократите правят много пари от това и затова говорят на висок глас колко важен е Европейският съюз, а в същото време – просто пълнят джобовете си. Погледнете ги – всичките бързат да отидат в Брюксел, за да донатъпчат джобовете си, коментира Ханке пред БНР.
Той предупреждава, че не е изключено да има „тайно споразумение“, с което пред България да се поставят „дискриминационни условия“ за присъединяването към еврозоната – „Тайните споразумения са типични за Европейския съюз и аз изобщо не изключвам да има някое, при което просто на България се поставят допълнителни условия и от нея се изискват промени, за които никой не е повдигал въпрос досега.“
Ханке изтъква шест причини в подкрепа на борда:
- Хората помнят, че една от 59-те най-тежки случаи на хиперинфлация беше в България. Говорим за 242 % хиперинфлация през февруари 1997 година. Юли същата година обявихме валутния борд. Тогава президент беше Петър Стоянов, а аз направих дизайна на борда. Само за една година годишната инфлация се сви до 13 %. Българите знаят: „Валутният борд работи и убива хиперинфлацията“.
- Валутният борд помогна да България да оцелее при много външни кризи. Говорим за кризата на рублата през 1998 година, след това гръцката дългова криза – 2010. Изобщо да не говорим за голямата депресия през 2009 година.
- След това се пренасяме през 2014 година, когато фалира Корпоративна търговска банка. Валутният борд и Управление „Емисионно“ в БНБ се справиха страхотно. Честно казано, това беше единствената причина системата да удържи на кризата и хората го знаят.
- Фискалната дисциплина. Правителството не може да отиде в БНБ и просто да заеме пари от там, защото има борд. В резултат на това България е фискална звезда сред страните – членки на Европейския съюз. Валутният борд облича българските политици в „палто по размените им“ и ги дисциплинира.
- Геополитическият фактор. Президентът Стоянов веднъж ми каза в личен разговор, когато България се присъедини към НАТО и Европейския съюз, съответно през 2004 и 2007 година, че ако страната не е имала стабилността на борда, никога не би постигнала подобен успех с присъединяването си.
- Валутният борд е най-добрата посткомунистическа институция в България. Практически това е единствената институция, с която България може да се гордее. Работи перфектно и ви пази от всички бури, които са връхлитали страната до момента.
Стив Ханке обяви за глупави тези окономисти, които говорят за нуждата от отмяна на борда. Те не разбират нищо от стабилност. Важността на стабилността е изключителна, особено за държави като България, която е изложена на толкова много външни рискове. Изобщо не бих се занимавал с такива икономисти, които са бюрократично мислещи и глупави. Те не знаят нищо, категоричен е Ханке.
Потърсен за коментар на думите му, финансовият министър Горанов увери, че България не е сключвала никакви тайни споразумения за влизането си в еврозоната. Той се противопостави на тезата на проф. Стив Ханке, че страната ни не трябва да въвежда еврото и припомни, че това е втората валута в света след долара. Горанов отново подчерта, че българският лев ще остане с настоящия си курс до влизането в еврозоната и че обезценяване на спестяванията на българите няма да има.
На мнение, различно от това на Ханке са колумнистите на „Икономически живот“ проф. Гарабед Минасян (тук) и Димитър Събев (тук).
