Докато металите и селскостопанските стоки са възстановили загубите си от пандемията и се очаква да постигнат умерени ръстове през 2021 г., цените на енергията ще се стабилизират под нивата преди кризата, прогнозира в нов доклад Световната банка.
Цените на петрола паднаха драстично в ранните етапи на COVID-19 и само частично възвърнаха нивата си преди пандемията. В същото време цените на металите спаднаха сравнително умерено и се върнаха на позиции, предшестващи шока.
„Въздействието на COVID-19 върху суровините е неравномерно и може да има трайни последици за енергийните пазари“, казва Айхан Косе, изпълняващ длъжността вицепрезидент на Групата на Световната банка за справедлив растеж, финанси и институции.
Когато спадовете в цените на суровините са краткотрайни, стимулите могат да са буфери. Когато обаче цените останат депресирани за продължителен период, политиците трябва да намерят решения, така че техните икономики да могат да се приспособят плавно към новото нормално положение.
В света след COVID, развиващите се страни износителки на петрол трябва да бъдат по-агресивни в политики за намаляване на зависимостта си от приходите от тази суровина.
Очаква се цените на петрола да достигнат средно $44 за барел през 2021 г., в сравнение с около $41 за барел през 2020 г. Прогнозата е, че търсенето ще расте бавно, тъй като туризмът и пътуванията продължават да бъдат ограничавани от здравни проблеми.
Цените на енергията, включително природен газ и въглища, се очаква да се възстановят през 2021 г., след голелия спад през 2020 г.
Втората вълна на пандемията, която води до повече блокировки и по-малко потребление, както забавянето на ваксини, може да доведе до по-ниски цени на енергията от прогнозните, смята Световната банка.
При металите може да има умерено поскъпване през 2021 г., подкрепено от продължаващото възстановяване на световната икономика особено в Китай.
Цените на селскостопанските продукти ще нараснат леко през 2021 г., след прогнозно увеличение от 3% през 2020 г. заради известния недостиг на хранителни масла.
Загрижеността относно несигурността на храните остава актуална в няколко нововъзникващи пазари и развиващи се икономики. Тези опасения се дължат на удари по доходите, които нанесе световната рецесия, тесни места в наличността на храни на местно ниво и гранични ограничения, които възпрепятстват предлагането на работна ръка.
